— Внезапно стана много проницателен за един пират! — Тя сви рамене и се облегна отново на парапета. — Е, добре, наистина искам едно нещо от теб, но не смятам, че ще се съгласиш. Така че, предпочитам да си замълча.
— Стига си говорила със заобикалки. Бъди откровена, Кейт. Това е всичко, за което те моля!
— Не съм сигурна, че заслужаваш да съм откровена с теб. Ти самият не се престараваш да си откровен е мен, не е ли така?
— Кейт, хайде вече да приключим със заяжданията!
— Хубаво. Ще ти кажа точно какво мисля. Признавам, че може би съм влюбена в теб и това ме плаши именно защото в прекалено голяма степен представляваш живото подобие на мъжа от моите мечти.
Заля го вълна на огромно облекчение.
— Мила моя, не трябва да се страхуваш от това, че ме обичаш!
— Има и още нещо — продължи тя, сякаш изобщо не бе чула думите му. — Мисля, че и ти също би могъл да ме обикнеш, но се боиш да го сториш, защото аз, от своя страна, не съм жената, за която винаги си мечтал!
В продължение на няколко минути Джаред премисля мълчаливо казаното от Катрин, след което се обади:
— Подобна мисъл досега не ми беше идвала на ум. Значи смяташ, че съм толкова подвластен на спомена за Габриела, че никога не бих могъл да те обикна?
— Не точно. По-скоро си мисля, че тъй като си бил много щастлив с първата си съпруга, си приел, че би могъл да бъдеш отново също толкова щастлив с друга жена, само ако тя е като Габриела. Всъщност, вероятно си прав. И двамата сме наясно, че аз съм коренно различна — както сам каза, разликата е като между деня и нощта.
— Но аз не искам друга Габриела! Не искам още един ангел! — Силата, с която изрече последните думи, шокира Джаред толкова, колкото и Кейт. — Желая да имам истинска жена, от плът и кръв, която разбира, че мъжът невинаги може да се държи като светец, която ще успява да понесе лошите ми настроения и няма да повехне като цвете, когато я упреквам за нещо! Жена, която ще ме обича такъв, какъвто съм!
Катрин го гледаше с огромни, блестящи очи, които сякаш горяха сред сенките на нощта.
— А аз искам мъж, който ще ме обича такава, каквато съм и няма постоянно да ме сравнява с образи от миналото!
— Може би и двамата трябва да престанем да гледаме един на друг съобразно някакви хипотетични представи за мечтания партньор — промълви Джаред, докосвайки я нежно по бузата. — Вече не страдам толкова силно за Габи, кълна ти се. Признавам, че след смъртта и в моето съзнание образът й остана като идеал за жената, която вероятно бих могъл да обичам отново. Но това беше просто едно самовнушение, един неугаснал спомен. Ти успя да се пребориш с него, да го надвиеш и всъщност мисля, че този идеал вече няма значение за мен. Когато сега мисля за жената, която бих обичал, аз мисля единствено и само за теб.
Кейт обърна поглед към него. Очите й бяха ясни и невероятно изразителни — Джаред имаше чувството, че може да прозре вдън душата й. Пръстите й обхванаха китката му, докато той продължаваше бавно и безкрайно нежно да я гали по бузата.
— Наистина ли мислиш така, Джаред?
Той обви лицето й е ръце и в миг се почувства запленен от нескрития копнеж, който се четеше в погледа й.
— Да, наистина.
Приближи устата си до нейната — изпитваше невероятна нежност и желание за близост. Кейт се отзова без колебание, притискайки плътно тялото си към неговото и впивайки устни в неговите. Дълго време Джаред не можеше да се откъсне от нея, опивайки се от вкуса на плътта й, оставяйки се да бъде погълнат от блаженството, че го желае толкова силно. Чувстваше се безкрайно щастлив, изпълнен от увереността, че всичко е точно както трябва да бъде. Как бе възможно въобще да се съмнява, че Кейт не е неговият тип?
Нежността възпламени искрите на чувствения копнеж, на нуждата от сливането на телата и постигането на върховната наслада. Така ставаше винаги, когато я взимаше в прегръдките си и сега Джаред се остави на желанието доволен, че не е необходимо да възпира щенията на плътта. Можеше да се слее със своята мъжка жажда, напълно уверен, че Кейт ще му се отдаде напълно и без частица колебание. Бе жена, чиято страст се равняваше единствено на неговата.
— Желая те, любов моя… Още от първия миг, в който те видях. Направо ме побъркваш! — Хвана я през кръста и я повдигна. Кейт го държеше за раменете, като се смееше, с блеснали от радостна възбуда очи.
— Това е прекрасно, защото и ти ми действаш по същия начин. Всъщност, започвам да си мисля, че ме познаваш твърде добре!
— Нищо подобно! Можем да прекараме остатъка от живота си заедно и пак няма да съм те опознал толкова, колкото бих искал! Остатъка от живота си заедно…
Джаред я остави да стъпи на пода, приближи се до единия шезлонг, придръпвайки Кейт със себе си и нежно я накара да седне до него, след което нарочно я побутна да легне по гръб и повдигна роклята й високо на кръста. Обхвана глезена й с едната си ръка и с гальовно движение започна да прокарва длан по нежната, гладка кожа на крака й — все по-нагоре и по-нагоре, плъзвайки с наслада пръсти по изящната извивка, на бедрото, бавно и неописуемо възбуждащо приближавайки се към деликатната зона, скрита под копринения плат. Само след миг тя щеше да лежи разсъблечена до него и той щеше да може да докосва всички тези тайнствени, безкрайно привлекателни места по тялото й, които му предлагаха да вкуси от приказното блаженство на женската близост. Под неговите ласки Кейт щеше да пламне в страст, влажна и жадна за тръпнещото великолепие на оргазъма. Представата за всичко това усили възбудата му. Усещаше нарастващата твърдост между краката си и макар част от него да искаше да удължи мига на сладостно очакване, Джаред едва успяваше да устои на повика на плътта, който го караше да се втурне веднага и без остатък към разтърсващия миг на върховно блаженство.