Измина дълго време преди най-после да намери сили да се претърколи на една страна. Пое си дълбоко въздух, усещайки как енергията постепенно изпълва отново тялото му. Не можеше да я остави да си тръгне. Това бе цялата истина. Не можеше да я остави да си тръгне.
— Джаред?
— Ммм…? — Сега той изпитваше безкрайна нежност и заинтересованост към жената до себе си — нетърпението и желанието бяха отстъпили място на приятното, унасящо усещане за задоволеност.
— Ако приемем, че тази вечер представлява до известна степен повратна точка в отношенията ни…
— Точно така е, без никакво съмнение. Не искам да споменаваш повече за онзи обяд в Сиатъл.
— Е, при това положение, мисля, че е време да си поговорим откровено за някои неща.
Думите й мигновено нарушиха блажения покой на доволството и Джаред бе принуден да каже:
— Май пак се каниш да ме питаш за замъка, нали? Усещам накъде биеш и се чудя колко пъти трябва да ти казвам, че не е твоя работа, сладка моя. По-добре се опитай да преглътнеш любопитството си и да ми се довериш.
— Е, добре, съгласна съм да ти се доверя, макар че не обичам да крият неща от мен.
— Благодаря. — Произнесе го с огромно облекчение, доволен, че най-после бе успял да я убеди.
— Същевременно обаче, не виждам основателна причина да изпитвам доверие по отношение на Макс Бътърфилд или на Джеф Тейлър — трябва да ми обясниш поне какво е тяхното участие в цялата тази история.
— Джеф Тейлър ли? Видяла си го в замъка? — Безпокойството го завладя окончателно, разбивайки и последните остатъци от доволно спокойствие. Той се изправи светкавично, хвана Кейт за раменете и я придърпа, втренчвайки се с тревога в очите й.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
Десета глава
Кейт остана като зашеметена от реакцията на Джаред. Дълго време го гледа с разширени от почуда очи, докато най-сетне успя да смотолеви:
— Но какво има? Знам, че хич не ти харесва да си пъхам носа в тази история, но ми се струва, че сега поне заслужавам някакво обяснение.
— Кейт, обещавам ти, че след малко ще ти обясня всичко. Сега обаче трябва да ми кажеш какво те кара да мислиш, че Джеф Тейлър също има нещо общо с нещата, ставащи в замъка!
— Няма да ти стане приятно да чуеш.
— Това е ясно, но няма как. Хайде, казвай бързо.
Кейт си пое дълбоко дъх и тихо каза:
— Разбрах как се отваря тайната врата в подземието.
— По какъв начин? — Джаред придоби още по-мрачно изражение.
— Пише го в дневника на Амелия Кавъндиш.
— По дяволите! Трябваше да се досетя! Е, разказвай по-нататък: предполагам, че не си успяла да устоиш на любопитството си да провериш как работи механизмът на отваряне и повторно си посетила замъка. Всъщност, защо ли се чудя? Явно въобще не ти е дошло на ум, че би било много по-разумно да дойдеш при мен и да ме попиташ!
— А защо да го правя? — отвърна рязко Катрин. Започваше да се ядосва, а освен това се почувства и обидена. — Всеки път, когато се опитвам да говоря с теб за загадката със замъка, ти ми казваш да си гледам работата!
— Добре, добре, можем да спорим колкото си искаме за това, но по-късно. Сега трябва да знам какво си видяла.
— След като успях да отворя тайната врата в каменната стена, огледах подробно пещерата с пристана с помощта на фенерчето, което носех. Първо видях разхвърляни някакви кутии и кашони, а после забелязах и водолазния костюм и екипировка на Джеф.
— И как разбра, че са негови?
— Екипът бе в жълто и черно — също като този, който Тейлър облече онзи ден, когато отиде да се гмурка при рифовете. — Кейт смръщи чело. — Всъщност възможно е да е бил и на другиго. От курорта давате ли под наем водолазни костюми?
— Не. — Джаред пусна раменете на Кейт и прокара ръка през гъстата си, черна коса. — Питам се, какво, по дяволите, става?
— И аз бих искала да знам. Джаред, моля те, ако си се забъркал в нещо незаконно, сега е моментът да ми кажеш. Твърде дълго вече обсъждаме този въпрос — няма ли най-сетне да ми се довериш?
— Повтарям ти: не върша нищо незаконно. Просто цялата история почва вече да ми лази по нервите. — Той се отдалечи бавно до края на верандата и остана там, загледан в мрака в градината.
— Моля те! Кажи ми за какво става въпрос!
— Става въпрос за услуга, която правя на Макс Бътърфилд.
— На Макс ли? И каква е тази услуга?
— Дълга история. С две думи — от време на време Макс върши работа за правителството — по-конкретно тук, в района на Пасифика.
— Не разбирам. Да не би да искаш да кажеш, че е шпионин или нещо такова?