— Съмнявам се, че мислиш точно така — едва ли щеше да се безпокоиш толкова! Джаред, наистина съм разтревожена!
Той бързо се върна обратно в стаята и взе Кейт в прегръдките си. Притисна я към себе си, целувайки я настойчиво и когато откъсна устни от нейните, сребристосивите му очи блестяха.
— Просто стой тук и се постарай да не се месиш повече. Става ли? Връщам се възможно най-бързо.
— Не ми харесва тази история. Никак дори!
Джаред й се усмихна широко и подхвърли дяволито:
— Погледни нещата от друг ъгъл: в края на краищата, ти си виновна за станалото — ако не бе това твое щуро любопитство, можехме още да си лежим в шезлонга и да се наслаждаваме на мига.
— Не се и опитвай да ме изкарваш отговорна за станалото!
— И защо не? Преди да се появиш, животът ми бе толкова спокоен и безпроблемен, а сега, откакто си на острова, вече нищо не е същото! — Отправи се повторно към вратата и додаде: — Връщам се скоро.
— Джаред, почакай, не съм сигурна дали това е най-правилното… — но вече бе прекалено късно — вратата се затвори зад гърба му и Хоторн изчезна в мрака.
Кейт се зае бавно да се облича. Имаше чувството, че главата ще й се пръсне от мисли. Цялата тази история въобще не й допадаше, като особено не й хареса блясъкът, който се бе появил в очите на Джаред. Дори и да бе от добрите, по душа той определено си беше пират и сега приключенският му дух без съмнение се бе разбудил. Слава Богу, все пак, че наистина бе от положителните герои, с облекчение си каза младата жена. Всъщност, макар нейните пирати да водеха живот на границата със законното, те винаги успяваха по някакъв начин да компенсират това. Придържаха се към свой собствен морален кодекс, безкомпромисно следвайки нормите на честта. В кризисни ситуации човек можеше да разчита на тях без капчица съмнение.
След като навлече на свой ред чифт джинси и блуза, Кейт излезе отново на верандата. Стомахът й се бе свил на топка. Питаше се дали тази вечер Макс бе както обикновено в бара и дали в този миг Джаред не разговаряше с него. Щяха ли да тръгнат веднага към замъка или Макс първо щеше да се консултира с началниците си? Всъщност, нищо чудно на двамата с Джаред да им хрумне да вземат нещата в свои ръце. Мисълта накара Кейт да изтръпне. Тревогата й бе основателна — приятелят й бе напълно способен да реши да действа сам, а щом партньорът му по принцип си имаше вземане-даване със съвременния тип пирати, едва ли щеше да се възпротиви. Макс и Джаред сигурно щяха поне да отидат да разгледат водолазната екипировка и да проверят дали не могат да открият още нещо.
Неспокойството й нарасна. Съществуваше съвсем реалната възможност по това време Джеф Тейлър също да се намира в замъка и ако Макс и Джаред попаднеха на него, като нищо щяха да възникнат сериозни неприятности. Освен ако, разбира се, той също не бе от добрите. Можеше обаче да стане прекалено късно, преди да се установи каква е истината.
В следващия миг Кейт решително се отправи към вратата. Най-разумното, а и най-логично нещо сега бе веднага да се обади на Сам Финли. Просто за всеки случай.
Прекоси с бърза крачка градината до къщата на Хоторн — вътре светеше, а входната врата бе отключена. Вече бе разбрала, че на Аметистовия остров домовете не се заключваха. Влезе в антрето и извика тихо:
— Дейвид? Бет? Има ли някой?
— А на бас!
Катрин се отправи към кухнята.
— Сам ли си, Джоли?
Папагалът продължи да люпи невъзмутимо слънчогледови семки, наблюдавайки я, сякаш Кейт бе някакъв странен, непознат досега за науката вид. Тя го почеса набързо по главата и се насочи към работния кабинет на Джаред. Телефонните номера бяха записани върху малки картончета с буквите от азбуката, означени върху тях — точно както й бе обяснил. Без да се колебае повече, младата жена набра номера на Сам.
Никой не вдигна.
Кейт бавно постави слушалката обратно и се зачуди какво да прави по-нататък. Все повече нарастваше убедеността й, че Макс и Джаред ще изпаднат в беда. Вероятно обаче не биваше да се тревожи чак толкова — предполагаше се, че Макс Бътърфилд е що-годе професионалист, а и Хоторн не бе съвсем лишен от здрав разум. При все това, от съзнанието й не излизаше споменът за блесналите от едва сдържана възбуда очи на нейния приятел. В следващия миг погледът й попадна върху поставената зад стъклената витрина на шкафа кама. Мина й през ума, че вероятно Джаред въобще не се бе сетил да вземе някакво оръжие със себе си. Въпреки че според съвременните стандарти камата определено не бе идеалното средство за защита, все пак бе по-добре от нищо.
Без повече да разсъждава, Кейт отвори вратичката на шкафа, взе камата и я затъкна в колана на дънките си, като я прикри с широката си блуза. Усещаше хладното острие върху кожата си и макар да съзнаваше, че в действията и се крие известна доза драматизъм, повече не се колеба — решението бе взето и трябваше да се действа. Нямаше време за губене. Отправи се към бюрото й затършува, докато не намери малко фенерче, след което излезе от кабинета.