Първо се отби в бара, но както и очакваше, там нямаше и следа от Макс или Джаред, което потвърди съмненията й, че двамата са тръгнали към замъка. За кой ли път си каза, че в края на краищата Макс е професионален агент, но въпреки това безпокойството й все повече нарастваше. Тревожеше я и фактът, че Джеф Тейлър също го нямаше никакъв.
— Добър вечер, Кейт. Как сте тази вечер? — поздрави я полковникът.
— Много добре. Виждали ли сте Джаред?
— Преди малко беше тук. Търсеше Макс Бътърфилд. После изчезва. Мислех, че е с вас.
— Видяхме се по-рано. — Тя си помисли дали да сподели тревогите си с полковника, но се отказа, едва ли щеше да й бъде благодарен, ако вземеше да каже на целия бар за така наречената „тайна операция“ — Кажете му, че го търся, ако го видите пак.
Не й оставаше нищо друго, освен да тръгне към замъка и да провери какво става там. В противен случай, щеше направо да се побърка от притеснение.
В началото, докато вървеше по тясната алея към плажа, осветявайки пътя си с фенерчето, Кейт успяваше да запази присъствие на духа. После обаче, щом сви по тъмната пътечка, стигаща до руините на замъка, тя усети по гърба й да полазват тръпки. Имаше чувството, че върви безкрайно дълго. Пое си дълбоко дъх с облекчение, когато най-после видя пред себе си издигащите се на фона на небето каменни стени и кула.
От тесните прозорци не се прокрадваше нито лъч светлина, но това не значеше нищо. Тя бързо прекоси откритата площ пред замъка и предпазливо се вмъкна в главния салон! Вътре бе по-тъмно и от нощта навън, затова Кейт остана за миг на вратата, вслушвайки се в царящото навсякъде безмълвие и чак тогава запали фенерчето, като първо внимателно огледа началото на спираловидното стълбище.
Тръгна предпазливо надолу по стъпалата, които се спускаха все по-надолу в сякаш безкрайната мрачна бездна на подземието. Дори и с помощта на лъча светлина, Кейт не успяваше да види по-далеч от следващите няколко стъпала, поради силно извитата форма на стълбището.
Тъкмо поставяше крак на последното каменно стъпало, когато й се стори, че чува едва забележим шум. После вече бе твърде късно — яка мъжка ръка се обви около врата й, издърпвайки я назад в тъмното помещение с вид на затворническа килия. Изпуснатият фенер издрънча зловещо на пода.
Катрин събра сили и нанесе страхотен ритник в слабините на противника си. Усилията й бяха възнаградени — чу се приглушена ругатня.
— По дяволите! Пак ли ти! — прошепна в ухото й Джаред. Явно му бе писнало от подобни срещи с нея. — Можех да се сетя, разбира се! — Отпусна съвсем леко хватката си и предупреди: — Шшт! Нито звук. Тихо.
Кейт кимна припряно, усещайки, че й прилошава от внезапния приток на адреналин. Мъжът вероятно почувства движението на главата й или поне реши, че най-после Кейт ще прояви малко разум и ще се вслуша в неговото предупреждение — наведе се, вдигна фенерчето от земята и го изключи. После я стисна здраво за китката и я дръпна още по-навътре в царящия под стълбите мрак. Препъвайки се, Катрин го последва, докато той не се спря внезапно и тя едва не се строполи отгоре му.
— Забеляза ли нещо необичайно — каквото и да било — докато идваше насам? — прошепна Джаред в ухото й.
— Нищо. Тук безопасно ли е да говорим?
— Да, но тихо.
— Предполагам, че би било прекалено дръзко от моя страна да те помоля да запалиш отново фенерчето?
— Без съмнение. — Той се помръдна леко, но остана скрит в непрогледния мрак. — Какво, за Бога, правиш тук, или може би въпросът е малко тъп?
— А ти как мислиш? Опитах се да се свържа със Сам, но никой не се обади. Минах през бара, но теб те нямаше там. Нито Макс, или Джеф Тейлър. Поразмислих и реших, че вероятно нещата започват да излизат от прословутия ви контрол, затова пристигнах да видя какво става. — Пое си дъх и прошепна: — Джаред, започвам сериозно да се плаша.
— Права си — нещата действително излязоха от контрол. След като не намерих Макс в бара, реших да видя дали не е дошъл в замъка. Оказа се, че е тук и ме очаква.
— Какво? Макс е тук? Тогава защо се крием в този непрогледен мрак като някакви престъпници?
— Макс ме очакваше с пистолет. Отгоре на всичко, гадното копеле взе моя и ме затвори в килията. Адски неприятно, както се сещаш.
— Взел е твоя пистолет? — Гласът на Кейт се извиси почти до писък. — Значи си имал оръжие със себе си? Откъде?