Джаред избута Кейт пред себе си — младата жена пристъпваше предпазливо, разчитайки, че той познава мястото по-добре от нея. След миг пръстите й докоснаха скалната преграда от застинала лава и тогава Джаред я натисна да се наведе така, че да се скрие зад една по-голяма издатина.
— Не мърдай — прошепна в ухото й. — Ако имаме късмет, няма да те забележат в сянката.
Тези думи бяха достатъчни за Кейт да разбере, че Хоторн се канеше да атакува внезапно слизащия по стълбите човек — независимо кой беше той. Хванато за ръката, издърпвайки камата изпод колана на панталоните си.
— Ето, вземи.
— Ти, скъпа, наистина си предопределена да бъдеш любима на пират! — възкликна тихо Джаред, сграбчвайки здраво дръжката на оръжието. После се дръпна встрани, оставяйки Кейт сгушена зад издатината.
В следващия миг и се стори, че долавя съвсем тихо припляскване край долния край на кея, сякаш нечие тяло се бе плъзнало безшумно във водата.
Тропотът от слизащи по каменното стълбище крака се приближаваше и съвсем скоро Катрин видя лъч светлина, плъзващ първо из тъмното подземие, а после и по протежението на малкия кей. За щастие, светлината не достигни до нейното скривалище и тя въздъхна с облекчение. Затаи дъх, когато забеляза една позната фигура да пристъпва забързано в пещерата.
— Бътърфилд, тук ли си? — Гласът на Джеф Тейлър отекна в каменното скривалище. — Какво става? Защо си отворил прохода, без да ме изчакаш? Бог да ти е на помощ, ако си мислиш, че можеш да ми въртиш номера като на онези загубеняци от правителството. С мен никой не си играе, глупако! Абсолютно никой!
Лъчът от фенера се мяташе зловещо насам-натам из пещерата, но така и не достигна нито Кейт, нито Джаред. Благодарение на него обаче Катрин Инскип успя да забележи малката моторна яхта, завързана на пристана близо до купчината кашони и кутии. Джеф Тейлър огледа вътрешността й и след като се увери, че е празна, остави доволен фенерчето върху един от контейнерите и започна да товари стоката. В същия този миг Джаред реши да действа. И Кейт трябваше да признае, че го направи по подобаващо драматичен начин — сякаш наблюдаваше сцена от някоя своя книга. Той изскочи от водата едва на сантиметри от крака на Джеф, като стискаше камата между зъбите си, за да бъдат ръцете му свободни. В ярката светлина от фенерчето видът му бе просто ужасяващ: черната му коса падаше на мокри кичури върху лицето, а зъбите му блестяха, захапали зловещо дръжката на камата. В този миг Джаред изглеждаше по-страшен и от най-кръвожадния пират сред героите на Катрин.
Джеф Тейлър осъзна опасността в последната секунда. Опита се да отскочи встрани, извън обсега на Хоторн, като едновременно с това бръкна да извади пистолета си от провесения през рамото му кобур, но закъсня — Джаред вече бе успял да го хване здраво за глезена. Дръпна го рязко и Джеф се изтърси във водата. Оръжието му потъна безвъзвратно нейде под тъмната повърхност.
Борбата бе кратка и безмилостна. Когато Кейт притича към пристана, тя видя, че Джаред вече почти се бе справил със своя противник. Взе фенерчето и насочи лъча светлина към борещите се мъже — в този миг нейният приятел тъкмо приближаваше острието на камата към врата на Джеф, който моментално престана да се съпротивлява.
— Стой настрана! — нареди й Хоторн, измъквайки бандита от водата. — Само преди това ми подай онова жълто найлоново въже.
Кейт послушно изпълни заповедта и се загледа възхитено в Джаред, който здраво омота въжето около своя пленник, пристягайки го с професионално направени морски възли.
— Постъпваш много глупаво, Хоторн — отбеляза Тейлър с блеснал от ярост поглед. — По-добре да си беше стоял настрана.
— Как ли пък не! — Джаред отстъпи назад, доволен от свършената работа.
— Какво ще правим сега? — попита го Кейт.
— Тръгвай веднага към хотела и се опитай да намериш Сам.
Изразът в очите му никак не й допадна.
— Ами ти?
— Аз трябва да открия Макс Бътърфилд — отвърна решително Джаред.
Светлината от фенерчето подчертаваше острите, волеви черти на лицето му.
— Можеш да си спестиш усилията — чу се гласът на Макс откъм тайния проход. Тъмнината бе прорязана от лъча на втори фенер. — Вече съм тук. Естествено, подсигурил съм си и застраховка. По-добре прибери тази стара, ръждясала кама. Някой може да пострада. — Размаха заплашително пистолета в ръката си и тогава се чу един друг вик:
— Татко! — Фигурата на Дейвид се появи сред сенките, хванат здраво през раменете от Тейлър. Очите на момченцето изглеждаха огромни, блеснали, сред царящия мрак. — Какво става? Макс ми каза, че си искал да ме видиш спешно и че си в беда. Добре ли сте двамата с Кейт?