— Както виждаш, им няма нищо — подхвърли мъжът до него. — Поне засега, бих казал. Макар че, за жалост, моят не особено способен приятел май го е постигнала беда. Знаеш ли, Тейлър, струва ми се, че си склонен да действаш твърде безразсъдно. Умееш да планираш нещата, но ти липсва въображение и гъвкавост.
Кейт почувства как някакъв странен студ сковава тялото й. Усещаше вътрешностите си свити на топка и с огромна тревога си представи какво ли изпитваше Джаред в този миг, осъзнавайки, че синът му бе хванат като заложник. Тя почти долавяше излъчващото се от мъжа до нея едва контролирано напрежение.
— Пусни момчето, Макс — процеди тихо Джаред, без да отмества поглед от Бътърфилд. Гледаше го решително и твърдо. — Той не ти е необходим. Можете просто да се качите в моторницата и да изчезнете. Никой няма да ви спре.
— И двамата сме наясно, Хоторн, че положението вече е далеч по-сложно — отбеляза Макс. В тона му се долавяше известно съжаление. Погледна към Кейт и поклати глава. — Не е хубаво да си толкова любопитна, скъпа. Нещата можеха да се развият тихо и спокойно, ако не се беше намесила. Боя се, че сега всичко се обърка. Но пък животът на един писател обикновено е изпълнен с множество поврати, нали така?
— Що се отнася до твоя — без съмнение. Дори повече, отколкото на когото и да било другиго. И какво те накара да станеш предател?
— Малко прекаляваш с драматизма, мила моя — аз лично виждам нещата от по-различен ъгъл. Спомняш ли си нашата малка дискусия край басейна за съдбата и нейните превратности? Мисля, че тогава ти споменах, че понякога на човек му се предоставя уникалната възможност да промени изцяло живота си, да го започне отначало. Е, на мен ми се случи точно това и съм твърдо решен този път да не проигравам шанса си.
— Наистина ли вярваш на собствените си глупости, Макс? — запита Джаред, опитвайки се да спечели време.
— Татко! — Дейвид се опита да се измъкне от ръцете на Бътърфилд, но не успя и го изгледа ядосано. — Хей, Макс, пусни ме! Чуваш ли? Пусни ме веднага!
— Не още, момчето ми. Боя се, че само ти можеш да ми помогнеш, за да съм сигурен, че баща ти ще се държи прилично. А също и госпожица Инскип. — Макс изгледа Кейт, без повече да обръща внимание на протестите на Дейв, като го повлече към моторницата, правейки знак на Катрин и Джаред да се отместят встрани.
— Не искам да ходя никъде с теб! — задърпа се момченцето.
— Стига си се глезил, защото още сега ще пратя куршум в главата на скъпия ти татко! Разбра ли? — блъсна го силно Макс.
— Татко? — изгледа го с разширени от ужас очи Дейв.
— Не му се съпротивлявай, сине — каза Джаред, стараейки се гласът му да прозвучи спокойно. — Просто нрави каквото ти казва и не се страхувай.
— Но аз не искам да вървя никъде с Макс! — Момченцето бе почти готово да се разплаче, докато Тейлър го дърпаше да се качи на моторницата.
— Всичко ще бъде наред, миличко. Когато това приключи, двамата с Кейт ще можете пак да упражнявате нещата, на които тя те научи. Спомняш ли си уроците, а, Дейв?
Дейвид примигна няколко пъти и сълзите изчезнаха от очите му. Изгледа Катрин и тя прочете в погледа му, че започва да схваща накъде бие баща му, затова побърза също да кимне окуражително с глава.
— Можеш дори да опиташ още сега, за да не губиш време — добави Джаред с прикован в сина си поглед.
— Ами, да, прав си — каза момченцето, вече много по-бодро.
— Каква вълнуваща сцена! — подхвърли подигравателно Макс, стъпвайки с единия си крак на борда. — Страхувам се обаче, че нямаме време за излишни сантименталности. Джаред, върви да се оправиш с механизма за отместването на скалната преграда. Хайде, Дейв. Качвай се!
— Никъде няма да тръгна с теб! — заинати се момчето типично по детски.
— Разбира се, че ще тръгнеш!
— А на бас! — отвърна Дейв, като най-неочаквано ритна силно назад, уцелвайки Бътърфилд по капачката на коляното.
В следващите няколко секунди нещата се развиха светкавично. Макс извика от болка и изненада, хващайки се за удареното място, в следствие, на което изгуби равновесие и се стовари с цялата си немалка тежест във водата. Дейвид изтича бързо към баща си и се хвърли радостен в прегръдките му.
— Страхотен си, момчето ми! Така да знаеш!
— Кейт ми показа този удар! — припомни сина му.
— И тя е страхотна! Аз съм истински късметлия с вас двамата! — Джаред леко побутна момченцето към Катрин, която го гушна нежно, придържайки го здраво, докато в същото време Хоторн се приближи към ръба на малкия кей. Долу Макс се бореше да изплува, като плюеше морска вода и хвърляше пръски във всички посоки.
— Джаред, познаваме се от толкова време! Моля те, в името на старото ни приятелство, да помислиш добре, преди да извършиш нещо прибързано! — Макс приближи с мъка към каменната стена на кея, опитвайки се да се хване по някакъв начин за хлъзгавата повърхност. — Не забравяй и че става въпрос за много пари!