— Здрасти, Хоторн! — Широката усмивка на стареца разкри липсата на няколко зъба и наличието на два-три златни. — Виждам, че си успял да откриеш малката госпожичка.
— Да, само че Умника Арни вече ме беше изпреварил. — Джаред пусна пътните чанти върху дървения под и добави: — Както обикновено, изпробваше стария номер с ножа.
Усмивката на Били изчезна.
— Умника Арни ли? Значи пак се е върнал на нашия остров!
— Да. Не е зле да предупредиш Сам.
Кейт местеше поглед от единия мъж към другия. Най-накрая запита:
— Май всички тук добре познават този Арни. Защо не е в затвора, след като очевидно го смятате за обществено зло?
Собственикът на магазина сви рамене.
— От време на време престоява някоя и друга седмица в пандиза, но по-често просто го прогонват ту от един остров, ту от друг и той непрекъснато се мести. Прави нещо като безкрайна обиколка из островите в тази част на Тихия океан. — Били намръщи чело, сякаш внезапно някаква мисъл му бе дошла на ум. — А вие добре ли сте?
— Надявам се, че не ви е наранил?
— О, не.
В този миг обаче Кейт осъзна, че краката й трепереха и че едва успяваше да се държи изправена. Явно шокът от преживяното се проявяваше с малко закъснение. А може би причината бе в непоносимата жега. Така или иначе, ужасно й се прииска да седне. Ах, веднъж да се прибереше в Сиатъл, Сара и Маргарет щяха да чуят що за приключения я бяха сполетели заради тях!
— Благодаря ви за загрижеността, Били — добави.
— О, няма защо да ми благодарите. Всъщност, Умника Арни рядко се осмелява да извади ножа си, освен ако не е бил наистина предизвикан. А за портфейла си не се притеснявайте. Сам ще ви го върне, преди за пореден път да изрита жалкия негодник от острова ни!
— За щастие, портфейлът ми си е все още у мен. И Слава Богу! Само като си помисля колко трудности щях да имам, опитвайки се от това толкова отдалечено място да уведомя за кражбата всичките компании, към които имам кредитна карта! Били я гледаше изумено.
— Значи не е взел парите ви? Та това си е чист късмет, повярвайте! Разкажете ми какво стана! Да не би Хоторн да се е появил точно в този миг?
— Не — отвърна Кейт.
— Хоторн се появи тъкмо навреме — намеси се Джаред с невъзмутим тон — но само за да стане свидетел на това как госпожа Инскип напада с ритници Умника Арни. Бедният негодник съвсем се беше паникьосал, та чак му се наложи да се спасява с бягство. Видях го да се отдалечава с всички сили, а госпожа Инскип крещеше след него с пълен глас, което очевидно допълнително го разстройваше.
Били премести изумен поглед към Кейт, след което избухна в дрезгав кикот.
— Добре сте се справили, госпожо! Винаги съм се възхищавал от жени, които успяват сами да се погрижат за себе си. Ето, пийнете една студена бира от мен! — Извади от малкия хладилник още една кутия, след което я подаде на Кейт, потупвайки я приятелски по гърба.
— Благодаря. — Младата жена леко се олюля под доста силното шляпване, с което старецът я награди, но бързо успя да възстанови равновесието си. Докато махаше капачката на добре охладеното питие, забеляза с периферното си зрение, че Джаред отново я наблюдава изпитателно. Сребристите му очи проблясваха с познатия полунасмешлив, полуироничен израз, който започваше да я дразни.
По дяволите, защо ли ми изглежда толкова познат, помисли си Кейт. Трябва да съм го срещала и преди. Убедена съм, че познавам този човек!
— И къде сте се научили да се справяте толкова добре с типове като Арни? — подхвърли небрежно Джаред, поемайки на свой ред предложената му от Били бира.
— Преди година изкарах двуседмичен курс по самоотбрана за жени, специално организиран от моя спортен клуб.
— Цели две седмици тренировка? Наистина съм впечатлен.
Нескритото снизхождение, което се усети в тона на младия мъж, подразни Катрин.
— Оказа се обаче напълно достатъчно, нали?
— Да, наистина — достатъчно, за да смачкате фасона на Умника Арни. Признавам ви го!
— Една жена, която се оправя сама в живота, трябва да умее доста неща!
— Хващам се на бас, че сте абсолютно права!
Кейт изгълта набързо бирата си и въздъхна. В момента не бе в настроение да води дребни препирни с този току-що появил се в живота й, но същевременно странно познат й човек. Коленете й все още трепереха от преживяното напрежение през този ден, но вече бе започнала да се поуспокоява. Същевременно усети как постепенно умората започваше да я завладява.