— Нищо няма да забравя. Имах възможност да размисля, докато стоях затворен в тъмничната килия, като нещата окончателно ми се избистриха с твоя помощ, когато заплаши Дейв и Кейт. Така че сега, след толкова много мислене, стигам до извода, че май никога не съм те харесвал особено, още по-малко през последните няколко часа.
Единадесета глава
— Освен това, считам, че трябва да знаеш какво е мнението ми за станалото. Бяха допуснати твърде много и то сериозни грешки в преценката на обстоятелствата, поради абсурдното желание на един мъж да се прави на голям герой! — Кейт стигна до другия край на терасата, обърна се рязко и закрачи обратно. Както обикновено, утринта бе просто великолепна: свежият и прохладен ветрец нежно галеше кожата, цветовете бяха наситени и ясни сред чистия тропически въздух. Далеч долу в залива се виждаше елегантното бяло корабче за екскурзии по море — пътниците продължаваха да закусват на палубата. — Не мога да ти простя, че още от самото начало не ми разказа всичко!
— Ти нямаше нищо общо с тази работа, а и беше твърде опасно, както по-късно успя сама да се убедиш! По план операцията трябваше да бъде строго секретна, но явно трудно можеш да обясниш на една жена какво значи това! — Джаред се опита да се съсредоточи върху извършващата се в този момент поправка на парапета. От известно време обаче усилията му бяха напразни — откакто Кейт най-после бе успяла да го открие, след като цяла сутрин го бе търсила навсякъде. — Марк, внимавай с плочките. Дал съм сума ти пари, за да ги доставя, така че не искам да ги потрошиш!
— Няма проблем, шефе! — Марк и колегата му размениха съучастнически усмивки, но прилежно покриха със защитна мушама скъпата италианска теракота. От няколко минути слушаха най-невъзмутимо размяната на реплики между Кейт и Джаред. Когато приключеха с работата си, целият курорт щеше да научи с най-големи подробности за спора им.
— Именно защото бе толкова опасно, ти трябваше да ме предупредиш!
— Исках просто да те държа настрана, това е всичко. — Джаред се зае да разглежда дървения материал, който щяха да използват за импровизираното закърпване на счупената ограда. — Няма да е кой знае колко красиво, но поне ще свърши работа.
Кейт се намръщи зад гърба му.
— Какво ще стане с Джеф и Макс?
— Сам Финли ги откара рано-рано тази сутрин. — Днес ще ги предаде на властите. — Джаред изгледа ядосано работниците. — Хайде, действайте по-бързо! Още вчера трябваше да приключите с ремонта, а само след няколко часа от корабчето ще се изсипе истинско стълпотворение от туристи! И къде е полковникът? Възложих му да извади от склада още няколко маси и столове!
— Видях го преди малко, шефе. Точно това правеше.
— Виж какво, Джаред — заяви с решителен тон Кейт. — Бих се радвала, ако не отклоняваш вниманието си непрекъснато с разни странични неща. Дойдох да поговорим! — Знаеше обаче, че бе съвсем безсмислено да се опитва да разговаря с него. Предишната нощ си бяха легнали много късно, поради което нямаше възможност да обсъждат станалото. На сутринта обаче Кейт се събуди отпочинала и с твърдото намерение да го стори, макар до този момент да не бе постигнала кой знае какъв напредък.
— Здрасти, татко! Как върви ремонтът? — Дейвид изтича нагоре по стъпалата към терасата, като последните няколко метра се плъзна по земята, спирайки се в баща си.
— Тепърва започваме.
Момченцето видя Кейт и се ухили.
— Още ли се караш на татко?
— Не му се карам. Просто се опитвам да проведа с него един нормален и интелигентен разговор, но сякаш съм изправена пред каменна статуя!
— Напротив, тя наистина ми се кара! — намеси се Джаред.
— Каква каменна статуя? — не разбра Дейвид.
— Няма значение. — Кейт се обърна отново към Хоторн. — Виж, бих искала да поговорим насаме, ако смяташ, че ти е възможно да ми отделиш няколко минути от скъпоценното си време!
— Не сега, скъпа. Вероятно след няколко часа ще мога да съм на твое разположение, за да ме тормозиш на воля, но в момента съм зает с по-важна работа. Хайде, Марк, да видим дали новите дъски ще паснат добре!
— Това е просто невъзможно! — възкликна ядосано Катрин.
— Напротив. Смятам, че ще стане идеално. — Джаред огледа дъската, преценявайки дължината й. — Може би ще трябва да я скъсиш с още половин сантиметър, Марк.