— Готово, шефе.
— Явно само си хабя думите! — подхвърли Кейт. — Можех да се досетя, че едва ли има смисъл да се опитвам да провеждам разумен разговор с теб на тази тема. Снощи отказа да говорим, а виждам, че и тази сутрин не проявяваш по-голямо желание. Вероятно просто не искаш да приказваш с мен.
Джаред несъмнено долови примирението в гласа й, защото я погледна през рамо и каза:
— Нещата, за които имаме да говорим, могат да почакат докато екскурзионното корабче си замине. По-добре сега се успокой и иди да поплуваш в заливчето. Дейв, защо не я придружиш?
— Разбира се, татко!
— Благодаря ти, Дейв, но не е необходимо — усмихна му се младата жена. — Може би някой друг път. Сега предпочитам да се прибера в стаята си.
— Идеята е добра — подкрепи я Джаред, докато помагаше на работниците си да закрепят новата дъска на мястото й. — Не е зле да подремнеш малко — след снощните вълнения сигурно се чувстваш изморена.
Кейт го гледа около минута, без да каже нищо. После се наведе към момченцето, което я наблюдаваше разтревожено и каза:
— Е, ще се видим по-късно, Дейв. Благодаря ти още веднъж за рисунката. — С тези думи тя се обърна бавно и се отдалечи от терасата.
Когато влезе в бара, младата жена завари полковника, зает да нарежда блестящо измитите чаши на местата им и Лети, която му помагаше.
— Добро утро, Кейт! — поздрави я приятелката й. — Приключи ли вече с Джаред? Предполагам, че си успяла добре да го скастриш за това, че не ти беше казал какво става в замъка!
— Да, приключих.
— Е, искам да знаеш, че по този въпрос съм изцяло на твоя страна. Проклети мъже! Мислят си, че могат да взимат винаги сами всички решения, без да ни казват абсолютно нищо! Което, естествено, е само и единствено за наше добро!
— Почакайте малко, госпожички! — намеси се полковникът. — Джаред помагаше на правителствен агент и бе задължен да пази операцията в тайна, така че просто нямаше право да споделя нищо с Кейт! Не само с нея — с никого, даже с мен! Проявете малко разбиране към човека! Всъщност, трябва дори да го уважавате за неговата лоялност — постъпи съвсем правилно! Не е можел да предполага, че Бътърфилд играе двойна игра, както и никой друг не е знаел! Чух какво каза на Джаред агентът от Тайните служби, който пристигна тази сутрин със Сам Финли. Според думите му, досега Макс винаги е изпълнявал перфектно възложените му задачи и те са нямали никакво основание да се съмняват в него.
— Въобще не се учудвам, че заставаш на страната на Джаред! Това си е чиста проба мъжка солидарност. Само си мисля, че ако Катрин не бе отишла на своя глава в замъка снощи, въоръжена с камата на Хоторн, Джаред можеше много да закъса. И не се опитвай да ме убедиш, че оръжието не е било от голяма полза!
— Извинете ме, но трябва да тръгвам — промълви тихо Кейт. — Имам да свърша доста неща, преди полета на Ханк за Рубинения остров. — Усмихна се едва-едва на Лети и приятеля й, след което се обърна и се запъти към вратата.
— За Бога! Чули това, полковник? — възкликна изумена Лети.
Доволна от ефекта, който бе произвела с последните си думи, Катрин дори не се поспря да чуе отговора на възрастния мъж, а излезе в градината и се отправи към стаята си. Десет минути по-късно бе вече разтворила върху леглото куфарите и пътническите си чанти. Понякога на една жена й се налага да поема рискове, каза си, докато вадеше една след друга дрехите си от гардероба. Ако не успееше, значи така е трябвало да се случи. В края на краищата, по-добре да знае истината още отсега, вместо да се залъгва с напразни надежди.
По обяд обаче вече й се наложи да приеме очевидния факт, че, явно Джаред ни най-малко не се канеше да идва да блъска по вратата й, молейки я да не заминава. Може би новината за решението й да напусне острова все още не бе достигнала до него, а може би просто това въобще не го вълнуваше.
Когато отиде да обядва, Кейт завари ресторанта почти препълнен с туристи от корабчето за екскурзии, които очевидно ужасно се забавляваха от престоя си на Аметистовия остров. По-късно, минавайки покрай магазинчето за сувенири, на младата жена отново й направи впечатление колко весели и щастливи бяха всички. Полковникът бе затрупан с поръчки на бара, а допълнително извадените маси на терасата бяха до една заети с оживено разговарящи посетители. Плажът бе препълнен с препичащи се на слънцето хора, а океанът гъмжеше от екипирани за подводно плуване ентусиасти. Във всички посоки профучаваха джипове, които се взимаха под наем към курорта и сега обслужваха с удвоено темпо зажаднелите за забележителности и островни сувенири туристи. Очевидно този ден собственикът на Кристалния залив имаше много по-важни неща за вършене от това да се тревожи дали една от посетителките му се кани да си заминава.