— Да, тръгваме.
Джаред запали двигателя и обърна джипа обратно в посока към курорта. Колата пое натам, сподиряна от веселите викове на събралата се около самолета тълпа. Кейт се обърна назад и махна на Ханк за довиждане, който отвърна на поздрава й, след което се зае с качването на пътниците.
— Вече всичко е наред, нали, Кейт? — попита я Дейв, навеждайки се напред.
Младата жена му се усмихна и разроши косата му. Подухваше приятен, топъл ветрец, носещ ухание на екзотични цветя, а слънцето грееше толкова силно над океана, че почти я заслепяваше. В този миг Кейт изпита чувство едновременно на доволство и увереност, на радост от живота и от факта, че прави наистина това, което иска. Пиратът, който толкова пъти се бе явявал в мечтите й, сега действително я бе отмъкнал и решително я отвеждаше в своите островни владения, където щеше да я люби страстно, до полуда, веднага щом намереше свободна минута. Момченцето, което седеше щастливо отзад, щеше да бъде синът, за когото винаги бе копняла! И бе уверена, че я очакваха още по-големи успехи с книгите, които й предстоеше да напише, защото тук, на Аметистовия остров, тя щеше да намери вдъхновение за творчество, каквото никога досега не бе имала!
— Да, миличко, — отвърна Кейт без капчица колебание, — вече всичко е наред!
— Да се хванем ли на бас? — подхвърли закачливо Хоторн, поглеждайки я с крайчеца на очите си.
— Да не би нещо да те притеснява, Джаред? — усмихна се ведро младата жена до него.
— Да, скъпа, и това е, че явно аз тук съм единственият, който непрекъснато прави публични изявления — признах ти се в любов пред цяла тълпа любопитни туристи, но не мога да се похваля, че получих някакъв ответ от твоя страна!
— О, разбира се — подхвърли Кейт, сякаш току-що се бе сетила за нещо. — Не се тревожи, аз също те обичам.
Джаред се изсмя доволно. Смехът му прокънтя весело и жизнерадостно в кристалночистия въздух на острова.
— Да, наистина. Някак си се досетих, че би трябвало да ме обичаш!
Телеграмите пристигнаха едновременно в десет часа сутринта. Маргарет Ларк тъкмо приготвяше сутрешния си чай, когато на входната врата се позвъни. Тя прочете набързо краткото съобщение и моментално грабна телефонната слушалка, набирайки номера на Сара Флитууд.
— И ти ли получи телеграма?
— Естествено. Не мога да повярвам на очите си! — изсмя се доволно Сара.
— Наистина! Просто невероятно! Чудесен лек против стреса, нали?
— Знаех си, че Аметистовия остров е най-подходящото място, където да изпратим Кейт. Казвам ти, имах някакво предчувствие. — Сара внимателно разгъна краткото съобщение, което бе получила и го прочете още веднъж на приятелката си:
Намерих своя пират. Изглежда точно, както трябва: черна коса, сребристосиви очи, има си и кама. Сватбата бе вчера. Ще се видим скоро, когато дойдем в Щатите. Поздрави.