— Кога ще можем да тръгнем? В тази жега дори и един обикновен вентилатор ще ми дойде като манна небесна!
— О, нали? Аз също мисля така — подхвърли Били, вдигайки поглед към тавана на помещението, където неговият собствен вентилатор висеше неподвижен в натежалия от горещината въздух. — Надявам се скоро да го оправя — чакам новите части за него да пристигнат тия дни. Поръчах ги преди шест месеца.
— Шест месеца? — Кейт се ужаси. — Чакате толкова дълго само за поправката на един вентилатор?
Били повдигна рамене и философски отбеляза:
— Островното време тече по различен начин.
— Като стана въпрос за време, по-добре вече да тръгваме. Да не забравяме, че отговарям за цял курорт. — Джаред остави недопитата си бира на тезгяха и отново метна през рамо чантите на своята спътничка. При вратата се спря и подхвърли нехайно на Били: — Чудя се дали нямаш желание да се включиш като партньор по превозването на моята гостенка и да поемеш разноските за бензина?
— Недей да храниш никакви илюзии, мой човек. Нямам намерение да се разорявам заради теб, както стана предишния път!
Джаред поклати глава.
— Разочароваш ме, Били. Какво е станало със спортсменския ти дух? Е, добре, нека бъде твоето. Запиши всичко на сметката на Кристалния залив. Били се ухили широко и доволно се почеса по корема.
— Тъкмо това смятах да направя. А, между другото, искаш ли да ти помогна с пренасянето на багажа на госпожа Инскип?
— Не е нужно. И сам мога да се справя с две чанти.
Старчето се прокашля.
— Само че освен тях има и още.
— Естествено, че има и още! — намеси се Кейт. — Как си представяте, че мога да побера само в два малки сака всичките неща, необходими ми за цял месец престой!
— И къде е останалият багаж? — въздъхна примирено Джаред.
— Ето го тука, прибран на сигурно място. — Били повдигна иззад тезгяха още две чанти, след което се наведе, за да вземе третата.
Джаред изумено наблюдаваше как купът върху дървения плот постепенно нарастваше.
— Май не вярвате, че е възможно да се пътува с малко багаж, а, госпожо Инскип?
— За това можете да обвинявате единствено моите така наречени най-добри приятелки, които ме заточиха толкова далеч от цивилизацията, тъй като те ми опаковаха нещата — отбеляза невъзмутимо Кейт. — Не бяха съвсем сигурни точно от какво ще имам нужда и предполагам, че са напъхали всичко, за което са могли да се сетят.
— Нищо чудно, че от самолетната компания са изгубили багажа ви — измърмори Джаред, вдигайки една от новоизникналите пътни чанти. — На хората от летището вероятно им е писнало да товарят този огромен куп сакове и сакчета, та в един момент просто са решили да ги забутат някъде. Хайде, Били, ела да пренесем всичко на лодката.
— Нямаш проблеми, Джаред.
— Почакайте малко! — намеси се жената. — Не трябва ли преди това някой от вас да се обади на този Сам или както там се казваше, за да арестува Умника Арни?
— Има време и за това — отвърна Били и преметна една от чантите през рамо. — Нашето крадливо приятелче няма къде да избяга.
— Ами ако избяга? — запита разтревожено Кейт, като последва двамата мъже навън. Поеха към пристана, където бе привързана малка, но изключително елегантна моторница с кабина. Отразената от повърхността на океана слънчева светлина заслепи очите й и младата жена побърза да бръкне в натъпканата с всевъзможни неща дамска чанта, за да извади тъмните си очила с доста големи стъкла.
— Би било много добре, ако негодникът рече да прояви малко разум и се махне оттук. Ще се отървем от него без много главоболия — отговори й Били през рамо. — А и на Сам ще спести излишни усилия.
— Но ако избяга от Рубинения остров, ще изникне на някое друго място! Нали казахте, че обикаля из района?
Били се изкиска.
— Няма защо да се боите, че Умника Арни може да се появи на Аметистовия остров. Преди няколко години се опита да закача туристите, отседнали в Кристалния залив, но Хоторн успя да му обясни, че няма да е много здравословно за него да пробва занаята си там.
— Обяснил му, така ли? — попита шокирана Катрин. — Май съблюдаването на реда и законите се проявява под доста необичайна форма сред хората тук. Истинско нехайство!
— Така е, но върши работа и то успешно. — Джаред метна чантите в моторницата и се наведе да развърже въжетата. — Хайде, скачайте вътре, госпожо Инскип. Готови сме за тръгване.