— Никога не съм кроил планове за това — помръдна едното си рамо Кремен. — Ала сега ми иде на ум да я подаря на светата наша църква. То, като си помисля, сякаш наистина е градено за манастир240, даже и църква си има. То, ако погледнеш, ще бъде справедливо, царство ти: върху основите на манастир градих — манастир да бъде и построеното. И ще предложа: нека да се нарече „Свети Иван Предтеча“. Както се е казвала от памтивека и благочестивата обител на острова.
— Да бъде! — съгласи се царят. И добави: — А за увековечаване на паметните събития, които преживяхме тука, аз обещавам да подаря мраморна украса за олтара на манастирската църква. И ще заповядам върху нея да издялат трите български лъва. Не е според канона, зная, но нека те напомнят през вековете за героите, които живяха или загинаха, за да бъде този български край завинаги неразделна част от родината.241
— Богоугодно намерение! — прекръсти се патриарх Петър. — И Кременовото, и твоето, царю. Ще се понрави на Всевишния горе…
— А второто ти затруднение, Негославе? — попита Светослав Тертер. — Нали рече, че са две наследствата, които те затрудняват.
— Съдбата на Трошан, който сега е пленник на острова, господарю.
— Какво има да се чудиш? От днес ти си дукс — постъпи с този престъпен глупак така, както ти повеляват съвестта и законът.
Негослав се размърда по такъв начин, сякаш изведнъж дрехите му бяха отеснели.
— Помогни ми, царство ти — примоли се. — Какво все пак да правя с Трошан?
Царят поразмисли малко и отсече:
— Заслужава да го обесиш на стъгдата, но не бива Кремен да е зет на позорно осъден некадърник. А иначе явно е, че морският въздух влияе зле на Трошан. Може би ще се чувства по-добре, ако до края на живота си остане в своето имение в Стохълмието… без право да си показва носа извън него. — Светослав Тертер спря за малко, огледа се и, кой знае защо, за пръв път днес взе в ръце скиптъра си. — И така — каза, — празненството свърши, приятели. Време е да запретнем отново ръкави — чака ни още много труд за доброто на България.
Приложение I
Обяснение на непознатите думи
Алагатор — началник на конен отряд; офицер от кавалерията.
А̀рхон — офицер.
Апокриспарий — царски или императорски пратеник.
Аспра — дребна сребърна монета.
Балиста — бойна машина за изстрелване на камъни, на снопове копия или стрели и др. подобни; срв. катапулта.
Бащинник — категория селянин в средновековна България в най-добро положение: икономически свободен, незакрепостен и подчинен направо на централната власт. (Срв. парик и отрок.).
Бомбицин — предшественик на съвременната хартия.
Брокат — плътен копринен плат с втъкани златни и сребърни нишки.
Велзевул — според някои древни източни вярвания — началник на злите духове.
Вестиарий — касиер.
Вития — сладкодумец, красноречив човек; витийство — красноречие.
Вражда — глоба.
Геена — ад, пъкъл.
Гончия — вестоносец.
Да̀ждие — данък.
Деспот — най-висша титла, по ранг веднага след царя. Обикновено се давала само на едно лице — близък роднина на царя или заслужил болярин — и едва след неговата смърт преминавала на друг.
Друнга — военна част във византийската войска в състав 200 души.
Дукат — златна венецианска монета с висока стойност.
Дукс — управител на по-малък град (срв. кефалия и катепан).
Епиникия — победна песен в чест на някого.
Знахар — лечител.
Кастрофилакс — началник на крепостта, на крепостната стража.
Катапулта — бойна машина за изстрелване на камъни и др.
Катепан — управител на голяма област, на хора (срв. хора).
Кафтан — къса (докъм средата на бедрото) мъжка горна дреха.
Кефалия — управител на голям град, който имал функциите и на управител на околността, обединяваш в себе си административната, съдебната и военната власт (срв. дукс и катепан).
Клир — духовенство.
Консул — най-висшият длъжностен пост в генуезките колонии; ръководител на дипломатическо или търговско представителство.
Кочия — колесница.
Литра — мярка за злато, равна на 72 номизми (срв. номизма).
Логотет — висша длъжност, отговаряща на пръв министър или канцлер.
240
Сградите наистина са били превърнати в манастир. На остров Свети Иван в последните години се провеждат археологически разкопки, които очертават разположението на постройките на тази средновековна обител.
241
Бележка от 1989 година. Тази книга беше написана и предадена в издателството, когато археологическите разкопки на остров Свети Иван донесоха сензационна находка — силно фрагментирана огромна мраморна плоча (4х2 м); наистина не става дума за украса, а за мраморна олтарна маса, каквато няма и в най-големите болярски църкви в Несебър, Червен, Търново и София (Бояна). При подреждането на фрагментите се оказа, че в разрез с традицията и с църковните правила по цялата дължина на плочата са издялани (макар и с различно от обичайното подреждане) не друго, а… трите лъва от знамето на България…