Номизма — (наричана още перпера) — византийска златна монета с тегло 4,48 грама. (Срв. литра и перпера.).
Нотарий — писар.
Отрок — най-нисша категория селянин; безимотен, закрепостен (но не роб).
Парик — селянин полусобственик, зависим от феодала (срв. бащинник и отрок).
Пергамент — специално обработена тънка кожа за писане.
Перпера — виж номизма.
Питос — голям глинен съд с яйцевидно тяло и остро дъно, употребяван за запазване на зърнени храни, течности и пр.; в някои случаи служел и като погребален ковчег.
Побирчия — служител, който събира данъците и глобите.
Позорище — театър; представление; зрелище.
Поприще — стара мярка за разстояние, равна на 1000 стъпки (около 300 м).
Прониар — облагодетелствувано лице, което получавало от царя или императора земи под прония, т.е. право да се използуват земи и селяни, без да се придобива собственост върху тях, като срешу това поемал задължението при война да предостави на централната власт определен брой войници, облечени, въоръжени и хранени от самия прониар.
Протоасикрит — началник на царската или императорската канцелария.
Протоиракарий — царски или императорски соколар — почетна служба.
Протокелиот — царски адютант.
Протостратор — висш военачалник, но все пак след царя, който, като самодържец, бил главнокомандуващ.
Ратоначалник — началник на отделна бойна операция.
Саваот — едно от прозвищата на Бога в християнската религия.
Самур (или самсар) — сибирско животно от рода на белките със скъпа и високо ценена кожа.
Севаст — съдебен чиновник, служител в правораздаването.
Севастократор — благородническа титла (по-нисша от деспот), обикновено давана на брата на царя.
Синклит (или булевторион) — болярски съвет, в който са участвували само великите боляри и патриархът. Болярите бивали велики (столични) и малки (провинциални).
Технитар — занаятчия.
Тритон — в случая: морско, божество, получовек и полуриба.
Трубадур (от фр.) — странствуващ поет и певец, който обикновено възпявал любовта.
Турма — военна част във византийската войска в състав 5000 души.
Тълмач — преводач.
Фактория — търговско представителство; търговско поселище в отдалечен район; търговски пункт.
Хекатомба — жертвоприношение на сто животни в древна Гърция; преносно — унищожаване на голям брой хора.
Хора — област (голяма административна единица). По времето на цар Иван Асен ІІ хорите са били десет.
Хрисовул — важен царски документ, подпечатан със златен печат; царска грамота.
Шарчия — художник.
Цензор — висша длъжност в генуезките колонии, втора след консул.
Цънгар — обущар.
Приложение II
Обяснение на морските термини
Абордаж (старинен термин) — вид морско сражение, при което нападателите се прехвърлят на вражеския кораб и го превземат с ръкопашен бой.
Бак — носовата част на палубата.
Борд — странична стена на корабния корпус (прен. — на кораба).
Ванти — въжетата, които поддържат мачтата.
Воден ратник (ст.тер.) — воин от флота (срв. морски ратник).
Военачалник на корабните войски (ст.тер.) — главнокомандуващ военния флот; адмирал.
Галеацца (ст.тер.) — голяма галера (срв. галера).
Галеотто (ст.тер.) — гребец на галера по италианската терминология; прен. — каторжник, престъпник.
Галера (ст.тер.) — средновековен голям плавателен съд, обикновено с военно, но понякога и с търговско-товарно предназначение. Основно двигателно средство — гребла с по четирима гребци на гребло, платната имали спомагателен характер. Развивали добра скорост — до 7–8 възела (ще рече: 7–8 мили в час). Значителна товароподемност; за галерите на Амедей Савойски е известно, че са имали от 60 до 200 души, екипаж и са пренасяли по 150–200 бойци.
Галоер (ст.тер.) — гребец в галера, понякога наричан и шиурм (ст.тер.). Докато на италианските галери гребците по правило били роби или каторжници, на българските те са били рядкост, докато основният брой бил набиран от бедното население като волнонаемници.
Дрейф — оставяне на плавателен съд неподвижно, но без спуснати котви и затова под влияние на вятъра и течението.