Дромон (ст.тер.) — основен вид кораб във Византия с около 100 гребци; главно предназначение за пренасяне на товари, но можело да се приспособи и за военни нужди.
Канджа — метална кука на дълъг дървен прът.
Катарга (ст.тер.) — кораб (събирателно понятие).
Кок — корабен готвач.
Комит (ст.тер.) — пръв помощник на началника на кораба.
Корабни войски (ст.тер.) — бойната част (с пехотно въоръжение) от екипажа на кораб.
Корабник (ст.тер.) — моряк; член на екипажа, ангажиран само с плаването, който не е нито гребец, нито воден ратник.
Крен — наклоняване на плавателния съд по надлъжната му ос.
Кръма (ст.тер.) — кърма, задната част на кораба.
Кръмчия (ст.тер.) — кърмчия, кормчия; човекът, който управлява кораба с помощта на широко весло, спуснато от кръмата.
Линьо (ст.тер. от ит.) — кораб, по-малък от галерата.
Лот — прост уред (обикновено оловна тежест с връв) за измерване на морската дълбочина.
Лоция (ст.тер. — портулан) — помощна мореплавателна книга, в която е дадено подробно описание на крайбрежието — носове, заливи, селища, дълбочини, течения и т.н.
Лоцман — лице, което познава добре плавателен път и превежда плавателен съд по него.
Мегатриарх (ст.тер.; до ХІІІ в. друнгарий на флота) — адмирал във византийския боен флот, императорски наместник във флота.
Морски ратник (ст.тер.) — воин от флота (срв. воден ратник).
Началник на кораб (ст.тер.) — командир на кораб, капитан.
Неф (ст.тер.) — кораб, по-малък от дромона, обикновено за каботажни (т.е. крайбрежни) плавания; по предназначение бил лек търговски кораб, но можел да се съчетае и с известно въоръжение.
Оим(ин) (ст.тер.) — наемник на кораб (гребец или моряк).
Палуба — горната повърхност на плавателен съд.
Панфила (ст.тер.) — византийски търговски или боен кораб, по-малък от дромон.
Поворот — промяна на курса на плавателен съд до преминаване в насрещната посока.
Посейдон — при римляните Нептун — древногръцки бог на морето.
Рея — напречник на мачта на по-старите ветроходни кораби, съоръжени с четириъгълни платна (днес реи се срещат само на учебните ветроходи).
„Роза на ветровете“ — диаграма, изобразяваща главните (обикновено осем) ветрове със съответните имена (на съвременните също честота, интензивност и пр.). Акад. Иван Дуйчев („Извори за история на Черноморието“ в „Средновековна България и Черноморието“, сборник доклади, Варна, 1982, с. 15) установи, че в средновековна България са били използувани италианските имена на ветровете. Тъй като не намерихме „Роза на ветровете“ от ХІІІ в., тук използуваме една малко по-късна — от карта на Черно море, дело на прочутия италиански картограф Батиста Аньезе (Baptista Agnese) от 1542 г.
Рубка — кабина на кораб със специално предназначение.
Рудан (ст.тер., но се използува и днес) — ръчно съоръжение за вдигане на котва, за натягане въжетата и пр.; брашпил.
Сходня — мостче за връзка на кораба с брега или между два кораба.
Таран (ст.тер.) — старинно бойно пробойно средство; в корабоплаването — облечен с метал рог на носа на кораба, за пробиване корпуса на противниковия плавателен съд.
Трап — корабна стълба.
Трюм — помещение в долната част на кораба, предназначено за товари, гориво, храна, на днешните кораби — за машини и т.н.
Фокмачта — предна мачта на ветроходен кораб.
Шиурм (ст.тер.) — гребец в галера (срв. галоер).
Халс — начин на плаване на кораб срещу вятъра.
хъітрост воинствена (ст.тер.) — военно изкуство.
Приложение III
Обяснение на древните географски имена
Агатопол — днес гр. Ахтопол.
Адрианопол — Одрин (Едирне).
Анхиало — Поморие.
Аполония (Понтика) — античното име на Созопол.
Атия — нос Атия, северно от Созопол.
Бористен — река Днепър.
Боруй — Стара Загора.
Бъдин (Бдин) — Видин.
Веригава — славянското име на Стара планина.
Виза — гр. Бяла, Варненска област.
Гави — генуезка колония в Черно море с неустановено местоположение.
Галатос — Галата, днес квартал на Варна.
Дръстър — Силистра.
Дъбилин — Ямбол.