— Но не и на Созопол, Кривич и точка, не и на Созопол. Ти сам го каза преди малко. Тук е за окайване… — Драголюб повторно разпери ръце — явно негов привичен жест. — Може и да не повярваш, но когато дойдох в Созопол, аз бях съвсем малко по-закръглен от този приятел тук. — Той посочи с поглед Влад. — Но нравът ми е такъв: ядосам ли се за нещо, трябва непременно да си насипя една паница гозба и да я изям, в противен случай нервите ми стават на парчета. И за тези две години толкова начесто трябваше да си лекувам нервите, че ето на какво заприличах. — Устните му едва забележимо се подръпнаха. — Подир малко, когато си излезете, също ли ще трябва да ми изпържат четири-пет яйца?
Кривич се засмя. Лицето му лесно сменяше изражението си, но усмивката му положително беше само една — слънчева.
— Зависи как ще приемеш новината, която дойдох да ти съобщя, дуксе. Решил съм да открия търговска къща в Созопол…
— Какво? Какво? — изумено попита Драголюб.
— Търговска къща. Или фактория52, както искаш го наречи. И се явявам според закона да ти платя да̀ждието. — Кривич кимна на помощника си. Беро прекрачи и остави на масата пред дукса добре натъпкана кожена кесия. — Плащам в номизми53. Тука вървят, нали?
Очите на Драголюб бяха станали кръгли като палачинки и сякаш се готвеха да изскочат от орбитите.
— Няма да се ядат яйца — каза, като се посъвзе от смайването си. — Ще бъда зает. Защото ще бъда на погребение. На собственото си. Сърцето ми няма да издържи на толкова изненади… Знаеш ли ти, човече и точка, че за изминалите две години ти си първият, който внася да̀ждието по този закон? И че тук всеки си прави, каквото си иска, без да дава сметка някому? — Той помисли малко, сетне попита предпазливо: — Що за търговска къща ще откриваш?
— Ще търгувам с генуезки стоки.
— Само с генуезки?
— Е, може сегиз-тогиз и нещо ромейско, но генуезките ще бъдат основното.
Дуксът разтри с показалец челото си. По-късно Кривич щеше да разбере, че това той прави винаги, когато мисли съсредоточено.
— Точно ли са парите в кесията? — попита по едно време.
Всички в стаята усетиха, как Кривич се наежи. То беше непредаваемо с думи едва забележимо движение, но приличаше на напрягането на хищник, който се готви за скок върху жертвата си.
— Не съм ти дал никакъв повод да се съмняваш в честността ми, дуксе Драголюб — каза той с променен глас.
За трети път днес Драголюб разпери ръце.
— Погрешно ме разбра, човече — отговори. — Досега съм нямал случай да получа от името на царя да̀ждието, което се полага за отваряне на търговска къща. Разбираш ли, нито един случай за двете години. И отдавна, забравих колко бе определено според закона…
Беро и Влад не се удържаха и прихнаха в смях. Това бяха първите звуци, които издаваха, откакто слязоха на Созополския бряг…
Драголюб обаче остана сериозен. Разтърка още веднъж челото си с пръст и потърси синия поглед на Кривич.
— Може ли един-два въпроса, Кривич? Ей така, от чисто човешко любопитство?
— Заповядай — подкани го другият.
— На мачтата на кораба ти има пряпорец. Какво означава той?
— Абсолютно нищо. Просто го измислих такъв.
— Но всеки пряпорец обикновено говори за принадлежност на кораба към някое царство…
— Този с жълтия плат и черния лъв прави изключение, дуксе. Той е стяг само на Кривич…
— … и точка — завърши вместо него Драголюб.
— И точка — с усмивка потвърди Кривич.
— А еднаквите дрехи на корабниците и галоерите ти? Тя напомня за бранна униформа, пък ти, хм, се готвиш да откриваш търговска къща. Как да разбирам това?
— Никак. Просто хрумване. Или, ако ще ти доставя удоволствие, като „суета на суетите и всичко е суета“.
Драголюб го изгледа втренчено. След това плесна с ръце и нареди на влезлия слуга:
— Пет изпържени яйца. И повечко пиперец в мазнинката.
— От какво ще лекуваш нервите си този път, дуксе? — осведоми се Кривич.
— Току-що получих зашеметяващ удар, човече. Един от най-зашеметяващите за последните две години. Не допущах, че в „моя“ Созопол, такъв, какъвто го познавам, ще се намери човек, който ей така, с лекота да цитира „Еклисиаста“54. Предпочитам петдесет пияни до безпаметство, десет обира и три намушквания…
Този пъти Кривич се разсмя шумно заедно с хората си.
II. Многообещаващо посрещане
— Този човек така съблазнително говореше за проклетите си пържени яйца, че и моят търбух ми напомни за себе си — каза Кривич, когато излязоха от дома на управителя.
— Виждам насреща една странноприемница — подхвърли Влад. — Може би там ще залъжат стомасите ни.
52
Фактория — търговско представителство; търговско поселище в отдалечен район; търговски пункт.
53
Номизма — (наричана още перпера) — византийска златна монета с тегло 4,48 грама. (Срв. литра и перпера.).
54
„Еклисиаст“ (или „Проповедник“) — една от най-поетичните и с дълбоко философско съдържание книга на Стария завет на Библията, приписвана на цар Соломон.