Кривич се върна към недовършената си яребица, но му хрумна нещо и остави късчето в паницата.
— Странни прякори измислят в този град — каза. — На̀, стопанката не се събира върху един стол, пък са я нарекли Точилката. Побойникът Радѝн има дупка в бузата си, цял дромон56 да се вмести в нея, пък за созополци е Хубавеца. Питам се какви ли имена ще лепнат и на нас?
— Тъй както си знаем — изхихика кокалестият Влад, — навярно ще бъдем Кротушковци. Друго май не ни подхожда.
Те се върнаха към яденето си, но отново не им провървя. Защото на отсрещния край на заведението се разнесе такъв глас, който надви всички други шумове и привлече всеобщото внимание към себе си. Погледнаха нататък и тримата. Там Радѝн Хубавеца бе станал пак на крака, тъкмо измъкваше меча си и викаше така, че стаканите и паниците, наредени на лавиците зад тезгяха, трепереха с весел звън:
— Кой ще спре мене, Радѝн? — заканваше се с пиянска настойчивост онзи. — Ей сега ще видите как се колят жълтопери патета…
И сякаш да даде сам на себе си кураж, размаха меча над главата си.
Онова, което последва, не отне и пълни две секунди. Влад скочи прав и наглед без да се прицелва, захвърли нож. Оръжието прелетя със свистене през гостилницата и след миг прикова вдигнатата над главата, ръка на побойника в дъсчената стена зад него. Изтрезнял изведнъж, Радѝн слисано гледаше ръката си, която само допреди малко бе размахвала войнствено меча. Натам отправиха погледи и всички в залата. И смаяно видяха, че ножът бе пронизал само широкия ръкав на скандалджията, без изобщо да засегне ръката му, която още стискаше дръжката на меча.
Тримата от „Кротушка“ се надигнаха. Кривич изсипа няколко монети на масата и те се отправиха към вратата.
Като излязоха навън, Кривич вдиша и издиша няколко пъти от чистия морски въздух на Созопол. А когато тръгнаха към кораба си, каза само:
— Вижда се, тук няма да скучаем…
III. Хиените ходят по двойки
След излизането на тримата може би цяла минута никой в „При Точилката“ не помръдна. Тези хора тук, видели какво ли не в живота си и газили до колене в злато, в кръв и в кал, сега се държаха така, сякаш неочаквано бяха станали свидетели на библейско чудо — всеки залепнал за мястото си, мнозина притаили дъх, други опулени, трети зяпнали като фурна. И имаше само едно комично нещо в цялата картина — закования за стената Радѝн. Да си с меч в ръка (вижте ме кой съм!), пък ръката ти да е закачена — все едно тропосана — високо над главата ти, тази гледка наистина беше като за смях. Беше, но никой не се смееше: тъй или иначе околните си даваха сметка, че тази ръка с име на смъртоносна все ще се освободи…
В гостилницата нямаше нарочен човек за подобен род обстановки, та Блазко помисли, изглежда, че е негова длъжност да освободи прикования към стената размирник. Дори понечи да помръдне нататък, ала един бърз повелителен поглед на Спасуна го накара отново да заеме привичното си място. Измина още поне минута в пълно бездействие — навярно тези, които заслужаваха да бъдат наречени сметта на четири морета, се бояха да не долети и втори нож за онзи, който ще помогне на злополучния кръвопускач. После обаче се намери един да се надигне от стола си. Той отиде до „тропосания“ Радйн, взе едно столче (не беше от високите, та не можеше да стигне до ножа), качи се и не без усилие изтръгна ножа от дървената стена. Радѝн Хубавеца разтърка ръката си — беше отмаляла.
— Ела да пийнем по чаша — простичко го покани освободителят му на онзи невероятен език, на който се говореше по пристанищата на Понта. Радѝн кимна; искаше да бъде само потвърждение и съгласие, но в жеста му се прокрадна и благодарност.
Отидоха до масата, където до преди малко бе седял непознатият. Там имаше още двамина, но той с късо помахване на пръстите ги напъди. Навярно имаше голямо влияние върху тях, защото те безропотно взеха стаканите си и се преместиха на масата, освободена преди малко от Кривич и другите. А вместо тях дотича един от младите прислужници на Спасуна.
— Кана, вино! — каза освободителят на злополучния побойник. — Чакай, не бързай. Предай на Точилката, че виното е за Ставрос Априн. Запомни ли? Априн. Речи й още, че Ставрос Априн иска вино, но не какво да е, а от хиоското57. Знам, че има. Знам още, че иска за него три пъти повече отколкото за анхиалското58 или копсиското59, но Ставрос Априн е насреща за плащането, тъй й кажи?
56
Дромон (ст.тер.) — основен вид кораб във Византия с около 100 гребци; главно предназначение за пренасяне на товари, но можело да се приспособи и за военни нужди.