Видяха как момчето изтича назад, размени няколко полугласни думи със стопанката, на които тя отговори с ням жест на потвърждение. Не след много същото момче се появи с кана вино и два чисти стакана. Наля и над масата плувна ухание на южно слънце.
Двамата мъже чукнаха стакани и отпиха по няколко глътки.
— Питие за богове! — похвали го Радѝн Хубавеца.
— И за Ставрос Априн — нескромно добави другият. — Вече научи името ми, нали?
— Ромеец?
— Ромеец.
— Защо ми се струва, че съм чувал името ти?
— Навярно си чувал не моето, а на дядо ми. Пак Априн. — И се похвали: — Може би най-славният пълководец на Византия след Велизарий60.
— Благодаря ти, че ми помогна — простичко каза Радѝн. — Не че щях да стърча там до второто пришествие61, но щях да стана за смях. И сетне щеше да се наложи да пролея река кръв, докато накарам веселяците да си преглътнат смеха и подигравките.
Ромеецът прие благодарността само с кимване на глава.
— Ти си Радѝн, нали? Чувал съм добри думи за тебе. Казват: когато си въртял меча, все едно желязна стена се образувала около тебе. Да пием за срещата ни, Радѝне.
Пиха. После Ставрос отново напълни стаканите.
— Сигур са ме похвалили повечко, отколкото заслужавам — невесело, но прямо каза българинът. — Трябва да не е чак желязна тази стена, която мечът ми образува около мене, щом преди години един твой сънародник успя така да ме халоса с боздугана си през нея право в лицето. — Той вдигна чашата, но не пи, само с наслада вдъхна от аромата на питието. — В моя защита ще добавя, че тогава бях още доста млад, не ми стигаше опит.
— От кой кораб си?
— Засега от никой. Бях комит на Александър Бурята… — (при споменаването на това име ромеецът свирна многозначително с уста) — … но ни спипаха галерите на цар Светослав.
— Кремен?
— Не. Кремен го нямаше вече, бяха му духнали под опашката. Водеше ги неговият заместник Смед, син на Драгия. Потопиха ни, шиурмите, нали са заковани за палубата, отидоха на дъното заедно с дромона, пък другите, които останаха на повърхността, българите на Смед изтрепаха като бесни кучета. Александър загина току до мене със стрела в главата. Може и да се лъжа, но аз невям съм единственият от кораба, който успя да се спаси. — Лицето на Радѝн се изкриви; при тази дупка в бузата му това вероятно трябва да беше усмивка. — Благодарение на свети Никола62 спасих и имането си. И сега съм тук в очакване на по-добри дни.
— Да пием за щастливото ти избавление. И за възхвала на свети Никола. — Ромеецът направи знак с ръка и младият прислужник отново дотича с кана от същото вино. — Пък иначе ще река така: може да е по-добре, дето сега-засега си без кораб.
Радѝн го погледна втренчено — всъщност за пръв път, откакто бяха заседнали на приказка и хиоско вино. Ставрос Априн, както вече знаем, беше среден на ръст, с яко телосложение. За разлика от другите посетители в „При Точилката“, обрулените лица на които издаваха връзката им с морето, той беше светъл, с широко, почти квадратно лице, украсено от мъжествена бръчка между веждите, остър поглед на воин и гъсти, добре поддържани мустаци над уста с месести устни. Може би щеше да му приляга да бъде наречен хубав, ако не беше прекалено тясното му чело и един непредаваем с думи израз на смес от лукавство и жестокост в тъмните зеници и в гънките на устните. Сега Априн пресрещна погледа на българина и издържа, не отклони своя.
— Може би не трябваше да казваш последните думи, Ставрос Априн — изсумтя Хубавеца. — За един корабник не може да се рече нищо по-лошо от това, че е добре, дето е загубил кораба си.
— И защо, ако смея да попитам? Ти си бил на дромона на прочутия пират Александър не за да служиш на кораба, а корабът да служи на тебе. Пълната кесия, която си спасил, е доказателство, нали? Защото, за хора като тебе и мене богът, на който се кланяме, не е някакъв си кораб, а Сполуката.
Радѝн продължаваше да го гледа, без да мига. Личеше, че напряга ум над нещо, но без особен успех. Следващите му думи го потвърдиха:
— Усещам, че казваш нещо голямо и важно, пък нямам сили да го проумея. Не можеш ли да говориш по-разбираемо, Ставрос Априн?
Ромеецът вдигна чаша. Не отпи много, но я задържа дълго до устните си — използуваше времето, за да изучава изражението на Хубавеца. То, изглежда, го задоволи, защото отговори вече по-ясно:
— Много плячка очаква умните и смели мъже не само в морето, но и на сушата.
— Какво по-точно ми предлагаш?
— Да преминеш на служба при мене. Комит си бил на Александър Бурята, комит да станеш на Ставрос Априн… нищо, че той няма кораб под краката си.
60
Велизарий — най-великият пълководец на Византия (490–565 г.). Посветил се от млад на военното поприще, още на 23 години станал началник на важната гранична крепост Дара, а на 25 — магистър на армията. Прочул се в победоносни войни в Армения, Северна Африка, Италия и Персия, както и в потушаването на голямото въстание Ника.
61
Второ пришествие — в християнската религия така се нарича предреченото второ идване на Исус Христос на земята.
62
Според поверието свети Никола е покровител на моряците, рибарите и изобщо на хората, свързани с морето.