Два дни по-късно Негослав седеше от другата страна на масата на дукса и с унил поглед му описваше случката. Драголюб го изчака да свърши и едва тогава запита:
ДРАГОЛЮБ: — Какво стана с втория ранен?
НЕГОСЛАВ: — Зле е, но ще го бъде. Раната му не е смъртоносна, само дето много кървеше. Спряхме кръвта…
ДРАГОЛЮБ: — С гъба пърхавица?
НЕГОСЛАВ: — С пърхавица и мехлем от меча мас със звъника, тутунига и чер корен71.
ДРАГОЛЮБ (замислено, след дълго разтриване на челото с показалец): — Ти се прояви като храбър мъж, но може би щеше да бъде по-полезно, ако в случая разумът ти вземеше връх над порива на сърцето.
НЕГОСЛАВ: — Как да разбирам укорните ти думи, дуксе?
ДРАГОЛЮБ: — Не са точно укорни. Просто изричам на глас онова, което се върти през ума ми. Храбростта е хубаво нещо. Но още по-хубаво е, когато тя при случай съумява да стори път на здравомислещата и чужда на чувствата преценка.
НЕГОСЛАВ: — Отново те моля за повече яснота.
ДРАГОЛЮБ: — Двамата сме от две години в Созопол, Негославе, и би трябвало да го познаваме добре. Ако при идването на онзи лукавец Димитриос беше размислил по-трезво и спокойно, ти положително щеше да прецениш онова, което щеше да последва и…
НЕГОСЛАВ (рязко): — И когато някой вика „Помощ, убиват ме!“ аз да отговоря „Почакай, сега съм малко зает“. Не съм способен на това, дуксе.
ДРАГОЛЮБ: — Но не се ли досети, че онези мигом ще забравят свадата си и ще се обединят срещу тебе и стражата?
НЕГОСЛАВ: — Разбира се.
ДРАГОЛЮБ: — И в такъв случай — че при неизбежното сбиване ще се окажете със значително по-слаби сили от размирниците?
НЕГОСЛАВ: — В битката не винаги броят на воините е решаващ. При Скафида аз бях началник само на Хръсградската72 дружина. И по заповед на царя с нея удържах цялото дясно крило на ромеите, докато нашите главни сили се прехвърлиха в строен ред на другия бряг на реката, примамиха там византийските турми73 и…
ДРАГОЛЮБ: — Знам, знам. Сечта, издавянето в реката и прочие. Грешката ти е, приятелю, че онзи ден си преценявал само броя на людете, не и стойността им. При Скафида си имал дружината на Хръсград, казваш. Ами че тя имаше славата на една от най-добре подготвените, мнозина я поставяха наравно с Търновградската и с Бъдинската74. Как можеш да сравняваш нашите скапани стражи с хръсградци? И пияните от самомнение ромеи с тези убийци по занаят, които са истинските господари на нашия Созопол?
НЕГОСЛАВ (мрачно): — За стойността на нашите стражници ти признавам, дуксе. Има три-четири свестни момчета, но иначе са чисти бездарници и страхливци. Ще река и нещо повече. Не мога да го докажа, но имам подозрението, че някои получават плата не само от твоя вестиарий75, но и от пиратската паплач.
ДРАГОЛЮБ (неприятно поразен): — Кое те кара да мислиш така?
НЕГОСЛАВ: — Поведението на неколцина. Те побягнаха още преди да е изсвистяла стрела или да се е чул звън на мечове.
ДРАГОЛЮБ (с бръчки не само по челото, а чак до темето): — Не е ли това още едно основание да мислим, че онзи ден ти постъпи може би юнашки, но не напълно здравомислено?
НЕГОСЛАВ (с по-сурово лице от когато и да било): — Винаги съм се отнасял с тебе честно, дуксе. Ще бъда почтен към тебе и сега. Ако пак се случи онова, онзиденшното, аз отново ще постъпя по същия начин… въпреки горчивия опит от „Трите делфина“.
ДРАГОЛЮБ: — Защо? Това вече не е неразумно, а направо безумие.
НЕГОСЛАВ: — Аз съм воин, дуксе. Целият: космите на главата и ноктите на краката — всичко в мене е воин. А за воина има три неща, които са по-горе дори от Десетте божи заповеди: верността към Отечеството, воинската чест и безпрекословното подчинение на началниците. Отечеството, честта и подчинението — ето с три думи цялата философия на живота и съществуванието ми.
71
Народни названия съответно на растенията жълт кантарион (Hypericum perforatum), червена калинка (Viburnum opulus) и чер оман или зарасличе (Symphytum officinalis), които действително имат кръвоспиращо действие.