ДРАГОЛЮБ (разперва по навик ръце): — И после?
НЕГОСЛАВ: — Назначението си за кастрофилакс на тази проядена от проказа крепост аз получих не от катепана76 на Боруй77 — (по онова време Созопол заедно с цялата тази южна част на крайбрежието се водеше под повелението на Боруйската хора78) — а лично от светлия наш господар Светослав. И ето ти трите опорни точки на воина в мене: получих заповед от самия цар да служа на Отечеството като кастрофилакс на Созопол и воинската ми чест не ми позволява да правя никакви отстъпки от онова, което според закона и според моето разбиране съставлява дълга ми на български воин и а̀рхон. Това е целият Негослав, дуксе, от аз до йъс79.
Продължително разтриване с показалец на челото. И после:
ДРАГОЛЮБ: — Има прилика и разлика в мировъзрението ни, кастрофилаксе. А кое е повече — приликата или разликата, — това оставям ти да прецениш. Не мога да се сравнявам с тебе по воински дух, не съм участвувал в нито едно истинско сражение. Но Отечеството, честта и дългът също и за мене са началото и края на философията ми. Обаче към тях аз прибавям и разума, най-великата благодат, с която Господ Бог е изволил да ни отличи от другите живи твари. Не сляпо подчинение, а подчинение с разум — тъй разбирам аз онова, което съставлява моя дълг.
НЕГОСЛАВ: — Не мога да се похваля, че те разбирам много добре.
ДРАГОЛЮБ: — Ще се опитам да го очертая с пример, и то от област, където се чувствувам най-неравностоен на тебе — войната. Нека да си представим, че царят ми е възложил да ръководя едно сражение. Което, разумява се, ще рече — и да го спечеля. Сляпото подчинение е да построя в бранен ред полковете и дружините, да развея пряпореца с трите лъва, да заповядам „Напред“, пък нататък… каквото Бог реши. Подчинението с разум би ме накарало да постъпя по друг начин. Например да устроя сигурна засада, чрез дразнене на врага и чрез мнимо отстъпление да го увлека към нея и там сигурно и с малко жертви да го сразя.
НЕГОСЛАВ (с по-дълбока от друг път бръчка между веждите): — А ако виждаш ясно, че разликата в бранната сила е толкова голяма, та дори и да вкараш врага в подготвената засада, той пак ще те победи?
ДРАГОЛЮБ: — Тогава ще призова на помощ цялото си воинско умение, за да задържа двете войски на местата им.
НЕГОСЛАВ: — Да избегнеш сражението, за което си пратен?
ДРАГОЛЮБ: — Можеш да го наречеш и така. Но можеш и по друг начин: да опазя войската си и, като доложа на моя господар за неравенството на силите, да поискам помощ, за да не бъде битката безсмислена хекатомба80, а наистина път към нужната на царството победа.
Дълго и напрегнато размишление — този път на кастрофилакса.
НЕГОСЛАВ: — Отнеси примера си към нашия, хм, „славен“ Созопол.
ДРАГОЛЮБ: — Познавам цар Светослав още от момче. От онзи кратък къс време, когато се върна от заложничество в Цариград и пое към другото заложничество в Кипчак. Още оттогава разбрах, че той има ум и прозорливост не като за възрастта си, а за жизнения опит — изобщо да не говорим. Откакто се възкачи на престола на Асеневците, той показа, че не само е запазил предишните си дарби, но и многократно ги е умножил. Това е човек неподатлив на чувства, не става нито роб на възторзите, като на милозливостта. Добър християнин е (макар че не се поколеба да бутне от Лобната скала патриарха Йоаким), ала истинският му бог е разумът.
НЕГОСЛАВ: — България!
ДРАГОЛЮБ: — Приемам. Нека богът му да е България, но религията му не е псалмопения и кадене на тамян, а хладният и пресметлив разум. Знае всичко, което става в царството или поне което се отнася до него, но не мръдва и пръст да промени едно или друго, без предварително да го е поставил на везната и да е избрал най-доброто.
НЕГОСЛАВ: — Отново ще те приканя, дуксе, да се върнеш към подвластния ти Созопол.
ДРАГОЛЮБ: — Не би могъл да измислиш по-злъчна шега от това „подвластния ти Созопол“. Защото аз, също като тебе, великолепно зная, че малко неща тук са по-безсилни от моята мнима „власт“ — истинските господари на Созопол са пиратите и изобщо цялата тази смет, която вихрушките на всички морета от Херкулесовите стълбове81 до Колхида82 са довеяли тук. Работата е в това, че според мене го знае и цар Светослав Тертер.
НЕГОСЛАВ (изумено): — Не!
ДРАГОЛЮБ: — Да. Преди малко ти казах, че той знае изтънко всичко, което става в царството. Не мога да си представя, че не е осведомен за истината тук и че си представя Созопол като някакво късче от рая, което Господ по прищявка е захвърлил на Земята.
78
Хора — област (голяма административна единица). По времето на цар Иван Асен ІІ хорите са били десет.
80
Хекатомба — жертвоприношение на сто животни в древна Гърция; преносно — унищожаване на голям брой хора.