— Че който желае, ще го приема на работа при мене.
— И се надяваш, че някой ще ти отговори утвърдително?
— За галеоттите94 съм сигурен. Защото ще им обещая свобода. И на онези, които приемат, веригите ще бъдат тозчас свалени95. Стремежът на всяко човешко същество към свободата е сила, която вие, генуезците, пренебрегвате дори повече от силата на вятъра.
— А които откажат да станат пирати?
— Между тях ще бъдеш, естествено, и ти, нали? Ще ви натоваря на „Кротушка“ и ще ви отведа наблизо до някое византийско пристанище, където ще намерите спасение.
— Хайде де… — недоверчиво се засмя Маурицио ди Чекини, но Кривич се задоволи да му отговори с неопределено повдигане на рамене.
Всъщност както беше предвидил той, така и стана. С генуезкия капитан за преводач обяви на хората от „Сан Себастиано“, че който остане на служба при него, ще бъде смятан за оимин96, волнонаемник, няма да бъде окован във верига и ще получава прилична плата. Всеки щеше да има право да го напусне тогава, когато пожелае. Но докато е на служба, трябва да приеме железен воински ред, пиян човек на борда ще се наказва с незабавна смърт. Онези обаче, които в продължение на една година покажат примерно поведение като галоери, ще получат въоръжение и в случай на сражение ще участвуват наравно с водните ратници както в битката, така и в разпределянето на плячката.
Думите на Кривич породиха небивало оживление на „Сан Себастиано“. Веднага 148 от всичките 150 галеотти избраха да минат на служба под пряпореца на черния лъв (само двама, на които изтичаше срокът на наказанието, предпочетоха да останат под знака на грифона). От „Кротушка“ пуснаха чукове и веднага с весел и нетърпелив звън се разхвърчаха строшени вериги. Както и можеше да се очаква, воинската стража на кораба — храбри и доблестни генуезци — остана вярна на своя капитан.
— Беро! — повика Кривич.
— Ето ме — изправи се пред него великанът.
— От днес те въздигам в началник на тази катарга, дребосък. За веслата ще имаш достатъчно свободни люде, които искат да бъдат наши галоери. Ще вземеш и половината ни водни ратници. Така, с целия товар, се отправяте към Созопол и ще ме чакате там.
— Разбрано, Кривич. Благодаря ти за доверието.
— По пътя направете само едно — махнете това латинско име от кръмата. Като се съберем отново, ще реша как да наречем кораба. Избери си които искаш за помощници от нашите хора. Не ти давам само Сръдан Белязания — него ще го направя комит на „Кротушка“ на твое място. Чу ли, Сръдане?
— Чух, Кривич — отговори бодро един плещест мъжага с голям белег, който разполовяваше лицето му от десния връх на челото до лявата челюст; беше лесно да се предположи, че именно на него той дължеше прякора си.
Беро издаде няколко заповеди за прехвърляне на хора и оръжие от борд на борд, които показаха, че новата му длъжност няма да го завари неподготвен. После се обърна пак към Кривич:
— Може ли да предложа нещо за името? — И като видя утвърдителното кимване, продължи: — „Добродушко“, това ми се вижда най-подходящо за бъдещата дейност на това чудесно линьо.
Избухна всеобщ смях, не остана настрана от него и Кривич.
— Дявол да го вземе, бива те за кръстник! Нека бъде „Добродушко“. Наистина добре го измисли, Беро.
Той лично огледа как и къде са настанени обезоръжените бранни ратници от „Сан Себастиано“ на кораба му и дали се охраняват добре, после даде знак да откачат канджите. Вълните и вятърът отделиха двата кораба, проечаха за сбогом ратни тръби, после седемдесет-осемдесет весла се забиха едновременно в синята повърхност на морето и галера и линьо се отдалечиха в различни посоки.
Почти се свечеряваше, когато Маурицио ди Чекини потърси Кривич на команднатаму площадка.
— По моя преценка не след много ще се зададе брегът…
— Малко повече, отколкото предполагаш, капитане. Отначало поех точно към запад, с намерение да ви оставя в залива на Инеада97. Но може да излезете на пуст бряг и да се лутате по пясъците или да се загубите из пущинаците на Железна планина98. Затова свих малко към югозапад, за да ви стоваря наблизо до Мидия99.
Младият генуезец го изгледа продължително. В очите му можеше да се прочете смес от удивление и възторг.
— Защо го правиш, Кривич? — попита тихо.
— Защото съм във война с Генуа, не с генуезците — беше странният отговор.
— Не знаеш ли, че тук може да налетиш на стражевите галери на Византия?
— Как не? Веднъж ли съм се сблъсквал с тях…
— И приемаш доброволно този риск?
94
Галеотто (ст.тер.) — гребец на галера по италианската терминология; прен. — каторжник, престъпник.
95
Гребците на италианските галери от ХІV в. са били главно каторжници (любопитна подробност: на съвременния говорим италиански език „в галера“ („in galera“) означава „в затвора“, обикновено с доживотна присъда — така ярък е споменът от Средновековието), по-малко роби — маври или турци. Каторжниците са били денонощно приковани към седалките до греблата (по четирима души на едно гребло), докато робите — само нощем.
97
Инеада — град и едноименен залив (днес със същото име) на турския черноморски бряг, непосредствено южно от границата с България.
99
Мидия — днес със същото име (според други изследователи „Къйъкьой“) на черноморския бряг на европейска Турция.