— А ти какво предпочиташ, Маурицио ди Чекини? Да оставя да се издавите като мишки, отвлечени от порой? Одеве ти обещах, че ти и хората, които пожелаят да ти останат верни, ще бъдете спасени и не желая да наруша думата си.
— Но ти освен дето рискуваш главата си, но и губиш. Аз съм от благородна и заможна фамилия, която би платила богат откуп за мене. Генуезката комуна — също. Защо пренебрегваш тази лесна печалба?
— Защото ти се държа храбро и благородно, а от времето, преди да стана пират, аз съм научен да уважавам храбростта и благородството на противника. — Кривич посочи напред по носа на кораба. — А, ето и сушата. Дори ми се привиждат и очертанията на Мидия. Скоро ще се разделим, капитане.
Маурицио ди Чекини явно мислеше за друго.
— Досега благородството е все на твоя страна, капитан Кривич. Не искам да ти остана длъжник…
Слънчевата усмивка на пирата отново грейна всред късата му брада.
— Тъй ли? В дукати или перпери100 ще ми се отплатиш?
— И мен са ме учили да уважавам храбростта и благородството — отвърна сериозно генуезецът. — И нещо повече са ме учили: че те не са предмет на вземане-даване. На благородството се отплаща само с благородство.
Кривич направи знак да подготвят ладиите за спущане, а иначе не прекъсна разговора:
— Продължавай, капитане.
— Спасяваш ми живота, искам да ти отговоря със същото. Не, не тука — на твоята „Кротушка“ аз не съм нищо повече от един безсилен пленник. Но ще ти заплатя със сведение, което може би също има стойността на един живот, Кривич.
— Целият съм слух…
— Сигурно не си забравил Джанлука Спарвиеро, един от най-добрите капитани на Генуезката комуна. И клетвата за мъст, която ти е дал. — Пиратът потвърди. — Сигурно вече разбираш, Спарвиеро отдавна е открил кой се крие зад прякора Кривич. Преди месец поиска от Комуната да бъде освободен от търговското плаване и да бъде прехвърлен във военната армада. Разрешиха му. И в момента в закритите от хорски очи корабостроителници на Пера Джанлука Спарвиеро лично ръководи преустрояването на „Санта Кроче“. Желанието му е на външен вид изцяло да прилича на предишната търговска галера, но в търбуха си да крие част от онази мощ на Генуа, която преди по-малко от десет години при Курцола101 я направи господарка на всички морета. Казано накратко, Джанлука Спарвиеро се готви да си разчисти сметките с тебе… въпреки че вече си низвергнат като военачалник на корабните войски на царство България…
Слънчевата усмивка на Кривич стана още по-широка, още по-сияйна. Нищо не показваше застрашителната вест да му е направила някакво впечатление.
— Какво излиза? — каза през смях. — Че ястребът се готви за лов и вече остри ноктите си…102 — После изведнъж стана сериозен: — Видя ли, че съм имал право, когато оценявах благородството ти, капитане? Не зная дали вестта, която сега ми съобщи, ще ми послужи, но още сега те моля да приемеш благодарността ми. — Те си стиснаха ръцете — честно, по мъжки. — А сега побързай да се прехвърлиш през борда, Маурицио ди Чекини. Виж, ладиите чакат само тебе…
Кривич изчака ладиите да се отдалечат по посока на Мидия, помаха с ръка подир тях, после се разпореди на мършавия Влад и на новия си комит Сръдан Белязания да извърнат „Кротушка“ към север. Вдигнаха и ветрилата — духаше остро103 и вятърът издуваше платната, като караше галерата да лети по разлюляната морска шир.
VII. Наивниците се ловят и по пладне
Че корабът, който привечер спусна котвите си в за̀ветното място между полуострова и Свети Кирик, принадлежеше на Кривич, в това не се усъмни никой — то личеше от стяга с черния лъв на мачтата му. Никой не се усъмни и в начина, по който пиратският главатар се бе снабдил с него — от две поприща личеше колко нова е боята, с която бе изписано името му.
Имаше обаче друго, което учуди определена част от населението на Созопол — пиратите, прекупвачите на плячка, контрабандистите: противно на обичая от кораба не спуснаха ладии и корабниците не се втурнаха към поразголените жени, които ги мамеха по различни начини от брега, или към тридесет и осемте пивници на града. Плъзнаха догадки, коя от коя по-надути и по-необикновени (например според едната Кривич бил убит при превземането на кораба, но не го хвърлили на рибите в морето, а на утрото щели да го погребат на сушата), и по-любопитните и по-заинтересуваните се качиха на ладиите си и загребаха към този чудноват „Добродушко“.
В една от първите ладии, които се отблъснаха от брега и поеха към кораба, беше и Ставрос Априн с двама гребци. Замаскира се като продавач на топли тестени закуски и благодарение на това има̀ сгодата да обикаля съвсем близо до бордовете и да заприказва людете на палубата. С корабниците на Кривич не му провървя, те сякаш бяха с изрязани езици, но не беше така с галоерите, облечени в дрипи — още не им бяха раздали жълтите кафтани и кафявите гащи, които отличаваха подчинените на Кривич. Като италийци бяха бъбриви по природа, а като току-що свалили веригите не можеха да се нарадват на свободата си, та купуваха или не за аспра104, а бъбреха за цяла кесия дукати. И тъй като за щастие Ставрос владееше наречието на генуезците105, та му провървя — не толкова в продажбата на тиганици, колкото в изчоплянето на полезни сведения. И вечерта той събра на една маса „При Точилката“ тримата си най-близки помощници — Радѝн Хубавеца и още двама; имената им — Фотий и Григорас — издаваха, че са ромеи като главатаря си.
101
В 1298 г. корабите на Генуезката комуна удържат победа над венецианските при Курцола, с което Генуа придобива ролята на главна мррска сила на епохата.
102
За изясняване на играта на думи, която се съдържа в тази реплика, ще припомним на читателя, че на италиански „спарвиеро“ означава „ястреб“.
103
„Роза на ветровете“ — диаграма, изобразяваща главните (обикновено осем) ветрове със съответните имена (на съвременните също честота, интензивност и пр.). Акад. Иван Дуйчев („Извори за история на Черноморието“ в „Средновековна България и Черноморието“, сборник доклади, Варна, 1982, с. 15) установи, че в средновековна България са били използувани италианските имена на ветровете. Тъй като не намерихме „Роза на ветровете“ от ХІІІ в., тук използуваме една малко по-късна — от карта на Черно море, дело на прочутия италиански картограф Батиста Аньезе (Baptista Agnese) от 1542 г.
105
В италианския език и до днес съществуват три големи диалектни групи, които от своя страна се делят общо на около дванадесет наречия; за литературен италиански език е възприето Тосканското (Флорентинското) наречие. Разликата в диалектите е толкова голяма, че понякога представителите на отделните области, ако не владеят литературния език, не се разбират помежду си.