— Да вдигнем чаши за божия ден, който ще последва тази нощ — започна той, като им даде пример с няколко големи глътки вино. После с опакото на ръката си избърса няколко червени капки от внушителните си мустаци и продължи: — Трябва да надникнем в календара какъв ден е, защото, обещавам, за в бъдеще ще го чествуваме като празник. Особено ти, Радѝне.
— Защо точно аз? — попита онзи със смачканата буза.
— Защото ще осъществиш клетвата си за мъст. Или най-малкото — ще бъде началото на твоето отмъщение.
— Не говори с притчи, Ставрос Априн — подкани го Фотий. — Що има да става утре?
— Напук на поговорката утре с трици ще се ловят маймуни.
И след това многообещаващо встъпление Ставрос им разправи всичко — както сведенията, които бе научил от дърдорковците-италийци, така и плановете си за утрешните действия. Предадени накратко, едните и другите бяха следните:
До тази сутрин корабът носел името на Свети Севастиан и принадлежал на Генуа. Идвал от Гави106 на път за родината си и в трюмовете му имало изумителни богатства — кожи на редки и скъпи северни животни и цели ракли с украшения от кавказко сребро. Кривич не бил на борда, очаквали го с „Кротушка“ нощес. А утре към пладне щели да разтоварват плячката и веднага да я отнесат на сигурно в избите на наетата и укрепена от Кривич къща. При това положение Ставрос Априн бе скроил такъв план. Радѝн, Григорас и Фотий още тази вечер (за да има време да изтрезнеят) да съберат хората си и по тъмно да ги разположат на закрито в шубраците, които като непроходим лес покриваха сушата над жълтата пясъчна ивица в южната страна на Созопол. И тъй като пиратите от „Добродушко“ ще разтоварват там, на плиткия северен бряг извън крепостната стена…
— Ами ако им скимне да разтоварят отсам стената? — недоверчиво попита Григорас.
— Ти луд ли си? — вместо Ставрос отговори Радѝн Хубавеца. — Говорят ти за ракли със сребро, човече. Кой може да свали ракли с метал на този скалист и почти отвесен бряг? И кой ще рискува да цамбурне някоя ракла на дълбокото, пък сетне иди я вади, ако си докараш за помощници октоподи…
Ставрос му поблагодари с кимване на глава — Радин бе изкарал на глас очевидното — и завърши с плана си. Скрити в храстите, те (ромеецът се надяваше да има под своя заповед около шестдесет души) щяха да изчакат свалянето само на част от богатия товар и по знак на Ставрос — той, като внук на Априн, най-добре щял да избере подходящия момент — всички с оръжие в ръка трябваше да нападнат, да разгромят слабата стража, която Кривич вероятно ще остави на брега да следи за разтоварването на богатствата, после половината под началството на Ставрос и Фотий да отнесат раклите, а другата половина с Радѝн и Григорас да ги прикриват от възможните преследвачи.
— Някакви въпроси? — каза ромеецът, като завърши.
— Искам да се сменя с Фотий — избърза Григорас. — Ако ще се мре, нека бъде при среброто, а не на пустия бряг.
— Съгласен съм, но при едно условие — вдигна рамене Фотий. — Раклите да се отворят, когато всички се съберем в скривалището.
— Прието — рече Ставрос. — Друго?
Сега се обади Радѝн Хубавеца:
— Приказваше, че търбухът на този, хм, „Добродушко“ пращял от товар. Защо ще ударим още при първите бали и ракли? Няма ли да се пооблажим по-добре, ако нападнем при стоварването на по-голямата част от богатствата?
— Защото — поучително му обясни Ставрос Априн — Кривич ще е пълен глупак, ако снема на сушата балите и раклите, без достатъчно хора да ги пазят. Ние ще бъдем шестдесетина. Той само на „Кротушка“ има над двеста морски ратници и горе-долу толкова въоръжени галоери. Ако към тях се прибавят и новоприетите при него генуезки галеотти107, ще изпаднем по един срещу десет. И ще ни изколят като пилци. Не можем да допуснем такъв риск, Радѝне.
107
Изразът съдържа известно двусмислие. На италиански „галеотто“ („galeotto“) означава „гребец в галера“ и следователно „каторжник“ (срв. бел. на стр. 48), но същевременно и „негодник“, „мошеник“ и т.н.