— Кривич ни го връща тъпкано, господарю. Не прави кой знае какво повече от другите пирати, но го прави така, че всяка негова постъпка е като насиняване окото на царството.
Този път цар Тодор Светослав се засмя с глас. Смя се дълго, после каза задъхано:
— Благодаря ти, Драголюб. Ако искаш вярвай, но поне от година време не се бях смял така от сърце.
— Какво казах, което те разсмя, царство ти?
— Не какво, а как разказваш, приятелю. Царедворците, които се тълпят около мене, се надпреварват да се учат на витийство и на префърцунени изрази от Византия, пък ти — Кривич насинявал окото на царството!… Кому ще дойде на ум такава приказка?
— Това е най-малкото, което човек може да научи в твоята Ногаева къща… Пък иначе наистина Кривич прави всичко, за да ни подиграе.
— Например?
— Например това, че си е измислил пряпорец. И не какъв да е, а с лъв, само че черен, който е точно копие на средния лъв от твоя стяг, царство ти. Въвел е и униформа за людете си и те се кипрят ли кипрят с нея сред дрипльовците на Созопол. Същата униформа носи и той, пък на мястото на началническите си знаци е поставил не друго, а токи от женски колан. Пък какви имена е сложил на катаргите си само!…
— Катарги? Повече от един кораб ли има?
— Станаха два, царство ти. И дръзвам да кажа, че са най-добрите, които порят морето на България. Няма да се учудя, ако наскоро се превърнат в цяла армада. Тези двата е кръстил „Кротушка“ и „Добродушко“. Господи Саваоте125, кой назовава кораб с такива имена?
— Какво значи „Кротушка“?
— Една малка сладководна рибка. От името й се разбира и нравът й. А за началник на „Добродушко“ пиратът избра един от най-преданите си помощници. На шега го наричат „дребосък“, пък той е голям като камбанария. И умението му на корабник, както и храбростта му, отговарят на неговия ръст, ако не и нещо отгоре. Така Кривич с „Кротушка“ и „Добродушко“ се превърна в бич за Понта и особено за генуезците. Чувам, че така и му казвали: „Бичът на Генуа“. В Созопол се говори, че когато генуезките капитани сънували черен лъв, после ходели да им леят олово против страх.
Последва нов пристъп от смях на царя. После обаче каза сериозно:
— Дочул ли си какво стана в Маврокастро, дуксе?
— За калугера ли? Да, стигна и до моите уши.
— А че за този фра Анджело Генуа съвсем сериозно ни заплашва с война?
— И какво, да отидем и ние да си леем олово ли? При Скафида ти, венценосни, срази великата Византия, че сега някаква си там Генуа ли ще ни плаши? Тъй или иначе само един град…
— Грешиш, много грешиш, приятелю. Генуа е велика сила, с която всеки трябва да се съобразява. Особено ние, дето още не сме смазали разглезените от баща ми и от Смилец боляри, които все теглят чергата към себе си. (Боже, и аз се заразих от созополския начин на говорене, дуксе!) Знаеш ли ти, че само в корабостроителниците си Генуа има 16 000 души!?126 Шестнадесет хиляди… Ами че само половината от тях ако изпрати срещу нас, Комуната ще ни премаже. А с колко ли друга войска разполага? За корабите да не говорим…
— Затова ли беше несправедливата казън над Кривич, за която сега се самоукоряваш?
— Разбира се. Той си изпълняваше честно дълга на воин, но не съумяваше да си затваря едното око, когато нарушителят е бил под стяга на Генуа. И можеше да ни доведе такава пакост, че…
— А за нещастието си той отмъщава на Генуа. Може да е нападнал и друг кораб, не знам, но обичайната му плячка са генуезките.
— И те си го заслужават. Стигнало ли е до ушите ти например, че генуезците искали да превърнат Понта в „тяхно море“. Така и го наричали по едно време, „mare nostro“, но напоследък, чувам, позабравили това име. Не мога да оправдая Кривич, нито който и да е пират, но тайничко ще ти призная, че в момента той ни върши безподобна услуга. Не по линията на „mare nostro“, не. Без да е убивал монаси, Кривич сега-засега е главният враг на Генуезката комуна. И като преследва него, ние оставаме в сянка.
Беше подходящ момент Драголюб да разпери ръце.
— Какво излиза, господарю? Созопол ти е нужен като Ногаева къща. Кривич, който е като принц сред другите пирати, е полезен за царството. Впрочем казах ли ти, че той си купи един остров срещу Созопол и сега си строи нещо като замък, нещо като морска крепост на него? Наскоро се очертава да имаме чудесна гледка, господарю: червен пряпорец с три златни лъва на сушата, жълт пряпорец с черен лъв на три поприща навътре в морето…