Выбрать главу

Царят отново се засмя.

— Явно на този човек не му липсва усет за смешното…

— Но аз загубих моя, господарю. Даже по-зле — загубих самоуважението си. И затова дойдох тук да измоля голямата ти милост да ме освободиш от службата ми, господарю. Имаш други хора, по-способни от стария Драголюб. Изпрати някого от тях, светли господарю. Сигурен съм, че ще се справи не по-зле от мене в Созопол…

— Светослав Тертер решително поклати глава.

— Ако настоиш, ще го направя, Драголюб. Не си воин на пост, а волнонаемен служител. Но сега е мой ред да кажа: моля те да останеш. В тежкото време, настанало за царството ни, твоето напущане ще отвори празнота в редиците ни, която никой друг не ще може да запълни. Кой повече от тебе познава тази действително противоестествена обстановка в Созопол? Кой може като тебе с такт и умение хем да не закача пиратската паплач, хем да прави така, че никому да не скимне да оспори върховната власт на пряпореца с трите златни лъва над Созопол?

— Но аз… Аз просто изчерпих силите си, господарю…

— Повтарям ти, че те моля да го направиш, Драголюб. За мен да го направиш и за България. Обещавам ти, че няма да е до страшния съд. (Дявол да го вземе, отново заговорих по созополски!) Ще те освободя, но не сега. Сега сме като в навечерие на сражение и всеки един от нас трябва да бъде на поста си.

Въздишка, едновременно комична и искрена.

— Предавам се — каза Драголюб сговорчиво. — И знаеш ли кой спечели от всичко това, царство ти? Дъщеря ми Радомира. Все едно, че ме е пратила да й накупя дрънкулките, които са изредени в две педи дълъг списък.

Беше недвусмислено съгласие и цар Тодор Светослав предпочете да спре убеждаването до тука. Като се възползува от отклонението на разговора, от едно шкафче извади дървена кутийка с майсторска резба и я подаде на созополския дукс.

— Не познавам дъщеря ти, но нека това да бъде дар от мене. Нещичко извън списъка, искам да кажа…

Драголюб отвори кутийката. На кръглата му и гладка като диня глава се посипаха хиляди бръчици.

— Като че ли се чувствуваш затруднен, Драголюб? — попита царят.

— Мога ли да бъда напълно откровен, господство ти? — попита в отговор дуксът и като получи утвърдителен жест, продължи: — Съвсем наскоро моята Радомира получи един безподобен дар от същия този жив сатана Кривич. На всичко отгоре го получи не зад гърба ми, а чрез моята ръка, на дукса. Диадема и прочие драгоценности от великолепно изработено сребро. Е, да, той положително не е дал дори пробита аспра за тях, но…

— Охо! — проточи глумливо самодържецът. — Дуксът на Созопол получава дарове от пиратите?

— Не от пиратите, а от един пират, царство ти. Кривич. Защото той през цялото време се представя за търговец, а аз се преструвам, че му вярвам. И докато бих изритал пирата, длъжен съм да приема вниманието на собственика на най-крупната търговска къща в Созопол.

— И после?

— Съжали се над мене, царство ти. Как да обясня на деветнадесетгодишната хлапачка, че дарът на владетеля…

За последен път в този разговор Светослав Тертер се разсмя до сълзи.

— Започвам да разбирам как съумяваш да държиш в ръцете си кръвожадната сбирщина на Созопол. — Той плясна с ръце и прошепна нещо на влезлия протокелиот127. Служителят го изслуша, излезе, но се върна скоро и му подаде мъничко златно ковчеже. Царят го отвори. Вътре на кадифяна подплата лежеше една също така златна огърлица. — Това, вярвам, ще ме отсрами пред Радомира, Драголюб.

— О, Боже, не съм виждал по-хубаво нещо!… — възкликна дуксът. После като поразмисли, продължи сериозно: — Ще ми позволиш ли да скрия този накит и да й го поднеса по-нататък. Например — защо не? — като сватбен дар от тебе… когато му дойде времето, естествено.

— Нямам нищо против. Но поне ще ми обясниш причината?

— Ако между моите, хм, созополски верноподаници се разчуе за това злато, може би ще ме пратят на бърза ръка в ада… въпреки всички хвалби, които ти преди малко изрече за такта и умението ми…

— Имаш думата ми, дуксе.

— И ти имаш моята дума, царство ти. За всичко…

Докато посетителят се оттегляше заднишком, застигнаха го последните думи на Светослав Тертер:

— Гордея се с тебе, Драголюб. Ех, да имах още петдесетина служители като тебе!…

вернуться

127

Протокелиот — царски адютант.