Изобщо се оказа ден на изключителни вълнения. И според собствената си практика вечерта Драголюб се подложи на съответствуващо лечение: пъстърва, печена на керемида, половин патица, задушена в масло, плешка от млада сърна, шест пъдпъдъка и за завършек — четвърт баница. На виното не можа да се хване сметката — то беше наливно…
X. Мъртво вълнение в Созопол
В тесния пролив, който отделяше Созопол от скалистия Свети Кирик, се появи ладия. Макар греко да изпращаше насреща й високи и дебели вълни, последен отглас от бушувалата допреди три дни буря, ладията се движеше сравнително бързо — нейните четирима яки гребци очевидно си разбираха работата. Не се стряскаше от вълните и петият човек в нея — той стоеше прав и като се накланяше ловко насам и натам, нагласяше тялото си според играта на морето. Когато презполовиха разстоянието до Свети Иван, петимата, изглежда, забелязаха самотната еднодръвка вдясно и свърнаха нататък. Обаче като приближиха, ударите на веслата станаха някак си по-вяли — бяха се припознали в онзи, който, също нехаен към неспирното люлеене, ловеше риба с въдица.
— Помислих те за Кривич — извика Тихо, правият в бързащата ладия.
— Ти луд ли си, бе! — отговори му Влад, самотният риболовец. — Сега за Кривич не съществува нищо извън строежа. Пръв е на зида, последен си отива. Ей, чакай! Ама вие… къде така?
— Тръгнал съм за Кривич. Ти продължи с въдиците…
— Я хвърлете едно въже, момчета. То и досега не кълвеше, пък след като ти пусна своята йерихонска тръба128, положително и най-глухата риба вече е на сигурно отвъд хоризонта. — И Влад изсумтя: — И туй ми било Тихо… Какво ли пък щеше да бъде, ако те бяха кръстили Шумчо?
Беше вярно. Напук на името му Господ бе сподобил Тихо с такъв глас, че според друга, предишна задявка на Влад, с него можел да предаде съобщение направо от Созопол в Анхиало…
Като слязоха на брега, двамата тръгнаха един до друг. Запътиха се, разбира се, веднага към строежа. А той за тези месеци бе извисил ръст, виждаше се отдалече — четиридесетте майстори-зидари от прочутата със строителите си Железна планина, доведени от Кривич, и двестата им помощници, главно галоери от двата кораба, не си бяха губили времето напразно. Вече съвсем ясно се очертаваше жилището на самия Кривич. Не много голямо, нито претенциозно по украса, то все пак съдържаше някаква своеобразна представителност, та дори и случайно попаднал човек би си казал: това ще да е за главния… По-нататък бяха живелищата за корабниците и галоерите; тъй както вървеше строежът, двете продълговати постройки с многобройни стаи като големи килии твърде наподобяваше манастир. Приликата с манастир се увеличаваше и от това, че — кой може да го допусне за един пират? — в дъното зад двата правоъгълника железненци градяха параклис. Също и той не беше особено голям, но въпреки това на него още отсега биха завидели мнозина от великите боляри, които неизменно — това беше част от представителността им — край жилищата си на Трапезица издигаха и параклис. Малко по-настрана, от неветрената страна на острова, сравнително по-небрежно се строяха складове, работилници, дълбаеха се щерни за вода и дълбоки изби за амфорите с вино, вече бяха готови пекарниците за хляб и готварниците като за гърлата на стотици гладни мъже наведнъж…
Както бе предположил Влад, така се и оказа — завариха Кривич гол до кръста да помага при градежа на параклиса. Личеше, че трудът му доставя чисто физическа радост. Но личеше и друго — както беше разголен, белегът от раната му се открояваше съвсем ярко и едва сега проличаваше колко тежък е бил онзи удар на татарската бойна брадва.
— Няма ли да помогнете? — подвикна им той, като ги забеляза. — Точно имаме нужда от два чифта здрави ръце…
— Да не съм луд — присмя се Влад. — Ако трябва непременно да правя нещо, ще се върна при моите толкова оядени риби, че не се съблазняват нито от мушици, нито от червейчетата.
— Аз пък ти предлагам обратното — каза на свой ред Тихо; каза го уж полугласно, но събра погледите на строителите от целия градеж. — Идвам от Созопол, Кривич. И съм натъпкан чак до тука — той показа адамовата си ябълка, която беше колкото средно голям женски пестник — с клюки.
Кривич разбра, че става дума за нещо сериозно, та захвърли мистрията и в едно ведро се изми — не само ръцете, но и гърдите. После забра с ръка и Беро, който малко по-нататък — същински Голиат! — носеше по дървените стълбички камъни, дето биха се опънали и на двамина обикновени люде. Малко по-късно четиримата вече седяха на една скала край морето.
128
Задявката очевидно е във връзка с легендата за превземането на Йерихон, малоазийски град на двадесетина километра от Ерусалим. Според Библията той бил първият град, срещнат от евреите в тъй наречената Обетована земя. След като седем дни безуспешно обсаждали града, на осмия евреите надали такъв вик, че стените на крепостта се сринали. Оттук изразът: „Йерихонски вик“.