Имаха право да се чудят Кривич и най-близките му помощници: какъв ли трябва да е този Анхел ди Буенафортуна, че да бъде нетърпим дори в редиците на каталаните?!
Всичко в него намирисвало на измама, продължи разказа си Тихо. Името му вероятно било измислено. Намерил се човек в Созопол да разбира езика на иберийците, който превел, че името всъщност означавало Ангел на Добрата Сполука; абе не че не можело да се случи такова име, но то много повече подсказвало за прякор на човек, който е избрал меча и сполуката за своя пътеводна звезда.
После — баронската му титла. Той си държал на нея, готов бил да извади нож срещу всеки, който му я оспори, ала моряци, пътували до Галиполи и търгували с каталаните, разправяли, че самите кръвопускници на Беренгар де Рокафорте не били чували по техните далечни земи да има баронска фамилия с името Буѐнафорту̀на. Впрочем не знаели дори обикновен род с такива име, камо ли баронски.
И още — рицарското му звание. Анхел ди Буенафортуна разправял, че получил златните си шпори133 лично от крал Филип Хубавия134, докато — обратно — злите езици твърдели, че в земята на франките имало подписана смъртна присъда за този „герой“ и че сам крал Филип бил определил голяма награда за главата му.
— На Созопол сякаш не достигаше другата поквара — глухо продума Влад, когато Тихо завърши, — та сега и този Анхел-Не-Знам-Какъв-Си…
— Нещо ми подсказва, че ще видим и патим от него… — присъедини се към недоволството му и Беро.
— Може би всичко да зависи и от нас — замислено проточи Кривич. — Дали ще направим така, че силата на каталанеца да ни служи, а не да бъде срещу нас. Ако не — да го сразим благодарение на собствената му сила.
— Какво искаш да кажеш? — стрелна го изпод вежди Тихо.
— Има такъв похват в двубоите с мечове. Силен, много силен противник срещу тебе, пък с малко сръчност можеш да направиш да стане жертва на собствената си сила.
— Питам за другото, Кривич. Как очакваш да сме един до друг с такъв човек, какъвто току-що ти го описах?
Дясното рамо помръдна неопределено.
— Мигар галеоттите, които наследихме от Маурицио ди Чекини, са по̀ стока? До един са с присъда за тежки провинения. Ала успяхме да ги привлечем на наша страна и досега поне аз не зная някой от тях да е измамил доверието ни. В края на краищата ако питаш генуезците, и ние не сме цвете за мирисане. — Кривич помълча малко. — Друга вест от Созопол, Тихо?
— То не е вест, а по-скоро неясно предчувствие. Помниш ли онзи грък, дето го обдарихме с камъни и водорасли?
— Как не, Ставрос Априн. — Кривич се засмя. От сърце — при него друга усмивка изобщо не съществуваше. — Да му се чудиш на ума, че си е присвоил не друго, а името на Априн. Ами че тъкмо Априн е бил онзи злополучен пълководец, когото преди четвърт век Ивайло така хубавичко е отупал в проходите на Веригава135. От неговите пет хиляди души не е останал дори един-единствен човек, който да разкаже как са яли пердаха… Та какво за Ставрос Априн, Тихо?
— Около този човек витаят много тъмни и неясни неща, Кривич. Пират, който нито има кораб, нито плава с чужд, пък кесията му винаги издута до пръсване от перпери; разправят, хвалел се сам, че ако няма поне една литра136 злато отгоре си, се чувствувал като без пари… Откъде толкова злато в кесията на „сухия“ пират, Кривич? И да кажеш че го прахосва по комар или жени — не. Купува хора. Купува всякакъв възможен измет…
— Пък такъв — дал Бог в Созопол — вметна Влад.
— … държи негодниците на плата, пък не ги използува за нищо. Защо? А наши верни люде ми разправяха, че ден през ден при него пристигали разни тайнствени пратеници от юг…
— От Цариград? — прекъсна го този път Беро.
— Че откъде другаде ще идват пратеници при един ромеец? Пристигали те под плаща на нощта, шушукали си и също така по тъмно се измитали. Не му е чист косъмът на този човек, помнете ми думата.
— Ще я помним — кимна Кривич. Не личеше да се е загрижил особено. — А сега елате на градежа, приятели. Не, не да помагате — елате да погледате тези чудо-майстори от Железната планина. Златни ръце им дарил Бог, просто е радост на сърцето да следиш работата им.
Той стана пръв. Другите без особена охота го последваха. Последен се изправи кръмчията Влад.
XI. … а на български се казва „хъітрост воинствена“137
133
Според обичая на епохата златните шпори били белег на присвоено рицарско звание. Получавали се от някой крал след извършване на особени подвизи — понякога проявено геройство в сражение, но най-често победа в двубой, турнир и пр.
135
През 1280 г. император Михаил VІІІ Палеолог изпратил една подир друга две силни армии срещу Ивайло под предводителството съответно на Мурин и Априн. И двете били унищожени до крак от войските на селския цар Ивайло.