— За какво, царство ти?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — За подвизите си на корабоводец и на военачалник на корабните войски, разбира се.
ТРОШАН: — Ти сигурно знаеш, господарю, за станалото пред Анхиало…
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Започни от по-далече, Трошане, син на Властимир. Защо и с чие разрешение се обяви не само за опитен корабник, ами дори се самовъздигна във военачалник?
ТРОШАН (с изглед на човек, който се моли земята да се отвори пред краката му, за да се хвърли в бездната): — Мислех, че е за доброто на царството. И тъй като военачалник още не е назначен…
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Известно ли ти е как се нарича напречникът на мачтата? А площадката на носа на кораба? А тежката греда под галерата, която й придава устойчивост? Не? Ами че то, оказва се, ти не знаеш дори азбуката на корабоплаването, пък си се заловил да водиш пет български галери в битка на смърт…
ТРОШАН: — Разчитах на мегатриарха, царство ти. Нали се знаеше отнапред, че той ще води обединената армада… (Кефалията по чувство разбра, че бе добър отговор и се постара да го доукрепи.) При това искам да ти напомня, царство ти, че Никифор Дермокаит загуби две от галерите си, а аз — само една. И то благодарение на чужда грешка.
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Не бързай да споменаваш за грешката, за нея ще поговорим отделно. Все още чакам да ми обясниш с какво право ти, който не разбираш нищичко от море и корабоводене, не само си се обявил за началник на „Отмъстителят“, ами за военачалник на петте ми галери.
Дълго мълчание. И после:
ТРОШАН: — Иначе трябваше да оставя този пост на Смед…
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (прекъсва го): — Боже, най-сетне каза една разумна приказка. Разбира се, че трябваше да оставиш всичко на Смед, син на Драгия. Засега той е най-старши в корабните ни войски.
ТРОШАН: — Ще си позволя да ти обърна внимание, господарю, че загубихме „Отмъстителят“ именно поради грешка на същия този Смед.
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Добре, все теглиш към грешката. Какво пък, нека да поговорим за нея. Грешката, поради която загубихме най-добрата си галера, е лично твоя, Трошане, син на Властимир. Защото ти, щом си се нагърбил да бъдеш военачалник, е трябвало да ръководиш маневрите на петте галери, докато на дело ти не си се оправил и със своята собствена. И още — Смед е нанизал на тарана си „Отмъстителят“, когато е идвал да те спасява от безнадеждното ти положение.
ТРОШАН: — А, безнадеждно! Това пък кой го каза?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Казвам го аз, макар да не се имам за никакъв корабник. Корабът ти е бил между галерата на пирата, от която се страхуват дори генуезците, и плитчината. Кой пълководец с капка разум в главата ще допусне това? Ако го преведем на сухоземен език, това е все едно да разположиш дружините си с врага пред тебе и бездънна пропаст зад гърба ти. Такъв пълководец аз бих осъдил на смърт още там, на бойното поле.
Кефалията пое в гърдите си толкова въздух, колкото би отишъл за надуването на половин дузина гайди. А времето, в което го изпусна с шум през носа си, би стигнало за едно средно продължително хоро.
ТРОШАН (без капка кръв по лицето): — И все пак ще ти припомня, царство ти, че такъв опитен корабоводец като Никифор Дермокаит загуби…
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Две галери, вече го чух. Тези две галери обаче не са и двадесетата част от морската сила на Византия само в Понта, докато за нас „Отмъстителят“ е една от всичко дванадесетте ни галери. И още. Никифор все пак е спасил галерите си и в корабостроителниците на Цариград ще съумеят да ги възстановят, докато вълнението вече, чувам, е превърнало в трески за огрев кораба, загубен от тебе.
Ново продължително мълчание. Трошан избърса студената пот, избила по челото му. След това произнесе едва доловимо:
ТРОШАН: — Каква участ си определил за мене, царство ти?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Не бързай, все още въпросите ги задавам аз. Ти мразеше Кремен, син на Видул, нали?
ТРОШАН (опасявайки се от нов словесен капан): — Омраза е може би малко силно казано. По-скоро въздържане да се присъединя към славословенето на другите.
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ударът с бич надали е белег на въздържание. Но както и да е. Като си се произвел военачалник на водните войски, ти всъщност си поел върху себе си основната цел на похода — да бъде унищожен или заловен пиратът, известен под прозвището Кривич. Защо не изпълни задачата, която сам си си поставил?
Мълчание, което обещаваше да продължи до края на вековете.
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Вече се очертаха всичките ти престъпления, Трошане, син на Властимир.