АДРИАН КАСТАМОНИТ (след дълго мълчание и засрамено гледане в пода между краката си): — А предложението ти, венценосни?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Да действуваме както подобава на царе и да изтръгнем из корен дървото, което ражда отровни плодове.
АДРИАН КАСТАМОНИТ: — Не мога да се похваля, че разбрах добре…
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ще го кажа по-ясно. Точно в дните, когато ние имахме известни, хм, неприятности при река Скафида, Бог прибра благочестивата ми съпруга и майка на сина ми Ефросина. Беше свята жена и може би затова той, Всевишният, е пожелал да бъде в краката му. Сега народът едва ли не я канонизира за светица221, ала каква полза от това, щом… (Царят с привично движение разтърсва глава.) Измина достатъчно време, за да се притъпи мъката ми. И дочувах, че император Михаил има красива млада дъщеря на име Теодора…
ЛЪВ МЕЛИСИН: — Ах, започвам да разбирам…
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (с предишната ирония): — Слава Богу! Бях започнал да се страхувам, че трябва да обяснявам всичко като за Регул.
АДРИАН КАСТАМОНИТ: — Теодора наистина е млада и чудно красива, венценосни. Но не виждам как тя, принцесата, ще послужи за изкореняването на онова дърво…
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ти като логотет би трябвало да знаеш, че в един династически брак всеки дава по нещо… Знаеш го? Чудесно. Е, на моя бъдещ тъст аз ще дам това, че ще унищожа из корен отровното дърво, което представлява днес пиратското свърталище Созопол. А останат ли без укритието си, пиратите са загубени. За тях ще има само един път — към врящия катран на геената222.
АДРИАН КАСТАМОНИТ (опипващо): — А какво ще очакваш в замяна от моя господар Михаил Палеолог, венценосни?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Нищо.
АДРИАН КАСТАМОНИТ и ЛЪВ МЕЛИСИН (в един глас): — Нищо?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Наистина нищо извън дребните подробности, които са естествени между два сродени рода.
АДРИАН КАСТАМОНИТ: — Например?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Например да поеме задължението да поправи отношенията между царството ми и вашите приятели генуезците. Аз изобщо се чудя на това ваше преклонение пред Генуа, логотете. Една Византия да се държи като васал на някакъв си там италийски град, да му отстъпи едната третина от престолнината си, да е съгласна Понта, чийто ключ се намира в Цариград, да стане „mare nostro“ за генуезците. Кълна се в сина си, просто не ви разбирам. Но това, да речем, е чисто ваша работа. И аз няма да слагам пръти в колелата на кочията ви, стига да използувате влиянието си над Генуа, за да се изгладят моите връзки с нея.
ПАТРИАРХ ЙОАН ВЕК: — А ако Комуната откаже?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ще постъпим като всички роднини, когато някой от тях влезе в разпра с друго лице — обединяват силите си и му смачкват носа. В случая смачкването на носа може да започне от Пера… (Той изчаква малко, но тримата ромеи в стаята са като да са си глътнали езиците.) Е, ще имам и някои други условия, разбира се.
ЛЪВ МЕЛИСИН: — Този път аз ще попитам, венценосни: например?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Това са дребни неща и подробности, не си заслужава да се говори за тях сега. Но за да не останете с впечатление, че прикривам нещо… Е, добре. Женитбата бих желал да бъде без пищности — нали разбирате, в края на краищата това за мене ще бъде второ венчило. За целта ще предложа тя да не се състои нито в Цариград, нито тук, а някъде настрана и скромно. (Царят изиграва хрумване — сякаш нещо току-що му е минало през ума.) А защо да не е именно в Созопол? Да, да, Созопол!… Само че не този, днешния, бърлога или както там го нарекохте. Венчавката да стане в Созопол, но след като съм изпълнил задължението си и той е станал по-кротко и безметежно място от кой да е манастир.
ПАТРИАРХ ЙОАН ВЕК: — Как да разбирам думите ти за „скромно“ и „без пищности“, господарю? Скромно и без пищности до каква степен?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ами ей така, скромно и без пищности. Да речем — присъствие само на най-близките роднини и на не повече от двадесетина боляри и пълководци от всяка страна. Без грандиозни гощавки. Без процесии от по сто колесници и така нататък. Но като посочвам Созопол за бракосъчетанието, веднага ще предложа на моя събрат по корона Михаил нещо в замяна: венчавката да извършиш ти, преподобни отче.
ПАТРИАРХ ЙОАН ВЕК (изумено): — Аз? Сериозно ли, господарю?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (с лицемерно учудване): — А защо не? Мигар ще се опиташ да ме убедиш, че докато си ми гостувал, си забравил как се венчават двама души?
221
Казаното не е пресилено: „Ефросина, благочестивата царица на цар Светослав“, е спомената в тъй наречения „Синодик на цар Борил“ наред с другите „благоверни“, „праведни“ и „христолюбиви“ български владетели и владетелки — чест, която не е оказана на самия Светослав.