Върху лицето на Адриан Кастамонит се разля доволна усмивка.
— А, защо един-единствен? — рече. — Ставрос Априн досега е купил толкова хора, които ще са му нужни за смяната на пряпорците. Ако не е — има още време, а ще му пратим и нужните пари за това.
— Ставрос Априн. Не съм чувал това име — обади се патриархът.
— Защото го настанихме в пиратската мешавица на Созопол след твоята нерадостна участ, светиня ти. Нямахме ясна представа за какво може да ни бъде полезен, но го поддържахме там със средства и всичко останало. Е, може би дръвчето е било поливано именно за да даде плод не кога да е, а в деня на царствената сватба.
Избухна всеобщ радостен смях. И в него — за пръв път през този ден — се доловиха пълните с възторг думи на мегатриарха:
— Да пукна, ако през целия си живот съм чувал по-майсторски удар!… Да пием, приятели. Вдигам чаша за тебе, логотете, и за хитроумието — вечното оръжие на ромееца!…
Последва весел звън на четири чаши.
XXIX. Затвор без ограда
— Познай, какво се харчи най-много в Созопол напоследък.
— Да не е излязъл паламудът, дойке?
— За паламуд никой няма да хвърля номизми с шепи.
— Тогава?
— Пиратите.
— Пиратите?
— Пиратите. Купуват се така, сякаш са излени от чисто злато.
Кривич притегли с пета едно трикрако столче и седна срещу дебелата жена.
— Бях чувал нещо такова — каза с истинска или изкуствена небрежност. — Ставрос Априн събирал цяла наемна войска.
— Не лично той. Ставрос седи в сянка, а използува машите си.
— И това бях чувал. Той давал парите, а пиратите купували Фотий, Радѝн Хубавеца и Григорас.
Чипият нос на Спасуна Точилката се насочи към него.
— Откъде знаеш, Кременчо?
На лицето му разцъфна обичайната лъчезарна усмивка.
— Нека пък и аз да научавам това-онова — каза неопределено.
— Научил си, но само „това“. „Онова“ не е стигнало до ушите ти. Седнал ли си добре?
— Защо?
— Защото като научиш сега „онова“, ще паднеш от стола. — Жената не без усилие сниши дебелия си и могъщ глас. — Също и дуксът Трошан купува оими.
— Не може да бъде! — облещи очи Кривич. — Дочу се, че властта ще разчиства пиратската паплач от Созопол, пък той…
— Виновен си ти. Да, да, точно ти. Такава омраза си породил в сърцето на Трошан, та той иска да използува решението на Търновград, за да разчисти сметките си с тебе. И тъй като няма откъде да намери бранна сила, купува пирати. — Спасуна се изкиска уж приглушено, но бъчвите в помещението се разклатиха. — Купува тези пирати, които като дукс би трябвало да изтреби или прогони. И знаеш ли какъв бил планът му? Щом се види, че ти с корабите си отплаваш на лов за генуезци, той с оимите си да се прехвърли с няколко панфили на острова и да го завладее. После да доложи на царя: „На̀, заповедта ти е изпълнена, главното зло на Понта е пропъдено завинаги от Созопол и Свети Иван.“
Кривич дълго размишлява върху думите й, после каза сериозно:
— Работата е много по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед, дойке. Играе се една игра, в която залогът е къде-къде по-голям, отколкото омразата на Трошан и завземането на Свети Иван.
— И това ли е тайна?
— Не, ще ти кажа. Трошан дебне мен, а Ставрос Априн — Трошан. Щом Трошан тръгне да превзема острова, Ставрос ще завладее седалището на дукса. И когато царствените семейства дойдат за венчавката от Цариград и от Търнов, над Созопол ще се вее червеното знаме с жълтия кръст на Византия.
— И тогава ще излезе, че целият този край изобщо не е бил връщан към царството? — Кривич кимна. — Какво ще правиш сега?
— Ще подготвя царствено посрещане за моя стар приятел Трошан.
— Само това ли? Ти сам рече, Кременчо, че глупостите на Трошан са по-невинната страна в играта…
— Сега ми хрумва нещо, дойке. Кастрофилаксът Негослав е човек малко ограничен, все едно кон с капаци на очите, ала иначе е честен, родолюбив, пък и не му липсва лична храброст. Поговори с него, но като че всичко казваш от свое име. Имам чувството, че той се вслушва в думата ти. Разкажи му какво се готви в Созопол.
— Искаш много от мене. Та аз съм само една кръчмарка…
— Точно защото си кръчмарка. Кръчмарите и бръснарите научават повече от всички други. Дочула си нещо, друго подозираш — тъй говори с него. И нека той да вземе защитата на Созопол в ръцете си.
Спасуна Точилката поклати загрижено глава. И тъй като беше без врат, всъщност разлюля цялата грамада на снагата си.
— Усещам малко по Пилатовски да си измиваш ръцете, Кременчо. Добре звучи „да вземе защитата на Созопол в ръцете си“, но какво на дело може да стори Негослав, син на Ханко?