Ала точно тогава се случи нещо неочаквано. Едва-що бе наченал последният напад на пиратите, когато една група — по-малочислена, но която не им отстъпваше по въоръжение и бранно умение — внезапно ги удари отляво, откъм стопанските постройки в двора. И над всички се разнесе един глас, който бе познат на почти цялото пиратско съсловие в Созопол; принадлежеше на един мъжага със строшена ябълчна кост на лицето, та затова на подбив го наричаха Хубавеца.
— Дръж се, Негославе! — викаше Радѝн на най-чист български език. — Дръж се, човече! Аз и другарите ми сме с тебе!…
Неочакваното нападение и то от свои за малко внесе смут и объркване в групата на пиратите. Уви, наистина за малко — те скоро разбраха, че въпреки предателството на Радѝн Хубавеца и неговите оими съотношението на силите все пак остава поне пет към едно. Тогава също Ставрос, Фотий и Григорас показаха, че не са прощъпалници в изкуството да се води сражение. Те бързо поеха ръководството в ръцете си. Отделиха само петдесетина души (техен началник се оказа, случайно или не, Ставрос Априн) за разгромяване на кастрофилакса и хората му, останалите се обърнаха с лице към новия неприятел.
Неизбежното скоро започна да се сбъдва: и в двете посоки пиратите скоро-скоро започнаха да вземат подчертано надмощие. Дотолкова, че Ставрос дори смогна да извика към другата група:
— Предателя оставете на мене!… Първо ще му смажа и другата буза, а сетне ще го нарежа на филийки като лакерда…
И като че ли всичко обещаваше думите му да се изпълнят. Пиратите продължаваха да напредват. Постепенно изтикаха групата на Радѝн Хубавеца в стопанската постройка, но битката не заглъхна, а само се пренесе в кухните, в складовете за храна и вода, в избите при бъчвите и делвите… Още по-зле бяха Негослав и неговите несръчни „воини“ — в стаите и ходниците нямаше простор за хора, които се сражаваха с дървени вили или прътове. На тяхна страна беше само едно: че пиратите на Ставрос Априн, за които самата битка представляваше нещо като детска игра, междувременно не изоставяха вкоравените си инстинкти и се отбиваха настрана от боя, за да „свият“ я парче хубав плат, я красива чаша, я друга някаква вещ, която после би получила прилична цена на пиратското тържище. Но колкото и отделните обирници да откланяха внимание за това или онова, сражението бързо-бързо клонеше към гибелната си развръзка. Оставаше още една стая зад гърбовете на защитниците и там вече щеше да се случи неотвратимото — или да се предадат, или да паднат до един под ударите на превъзхождащия ги във всяко отношение враг. И толкова ясно всичко вървеше към пагубния край, че кастрофилаксът, който, потен и оплискан със своя и чужда кръв, се биеше с отчаяна ярост, не се удържа и възропта високо:
— О, Созопол, ти не си созопол227!…
И в този миг настана чудото. Някъде иззад гърбовете на връхлитащите пирати се разнесе ясен и звучен глас:
— Не си прав, Негославе, син на Ханко. Ето го спасението за „Града на спасението“!…
Нападащи и нападнати погледнаха нататък. И два различни вика се откъснаха едновременно от много гърла: ужасѐн на пиратите и възторжен на бранителите. Защото чудото наистина се бе случило и то бе облечено в жълто и кафяво, а онзи, който бе отговорил на кастрофилакса, имаше и сребърни токи от колан на двете страни на кафтана си.
(Всъщност после се разбра, че чудото не бе никакво чудо. Просто Кривич бе скроил един безподобен капан не само на дукса Трошан, но и на Ставрос Априн. Потегляйки с корабите си, той бе плавал право на изток, чак докато се закри зад хоризонта. После обаче бе направил един голям завой и под закрилата на нощния мрак се бе промъкнал в тихия залив южно от Колокита̀. Там бе закотвил галерата и линьото, с ладии бе стоварил на пясъчния бряг228 около четиристотин превъзходни бойци и все възползувайки се от тъмнината, се бе придвижил безшумно до облата височина западно от Созопол. А когато до ушите им достигна трясъкът на боя, той бе повел бранниците си и бе пристигнал в дома на дукса точно навреме, за да превърне поражението, не, погрома в победа.)
228
Нос Колокита̀ носи същото име и днес; пясъчният бряг, за който става дума, е северният край на плажа на Каваците.