Выбрать главу

9 часа вечерта. Разговарях с капитан Крейги и макар резултатът да е едва задоволителен, бих казал, че той ме изслуша много спокойно и дори внимателно. Когато свърших, лицето му доби изражение на желязна решимост. В продължение на няколко минути той се разхождаше напред-назад из тясната каюта. В първия момент се побоях, че сериозно съм го обидил, но той разпръсна опасенията ми, като седна отново и с почти ласкав жест сложи ръка на рамото ми. В неспокойните му тъмни очи се четеше дълбока нежност, която доста ме изненада.

— Слушайте, докторе — каза той. — Съжалявам, че ви взех, наистина съжалявам. И в тази минута бих дал петдесет лири да ви видя здрав и читав на кея в Данди. Този път на мен ми е все едно. На север от нас има риба. Как смеете, сър, с недоверие да поклащате глава, когато ви казвам, че от марса я видях да минава! — последното той изрече в неочакван изблик на гняв, макар че не си спомням да съм показал някакъв признак на съмнение. — Двадесет и две парчета — продължи той, — видях ги така добре, както виждам вас. И нито едно по-малко от десет фута9. Е, докторе, как мислите — дали бих могъл да напусна това място само защото някаква дяволска ивица лед е застанала между мен и късмета ми? Ако се случи вятърът утре да е северен, ние можем да напълним кораба и да отплаваме преди да ни е застигнал студът. Ако пък е южен — е, смятам, че на тези хора им се плаща, за да рискуват живота си, а що се отнася до мен — хич не ме е грижа. Много повече неща ме свързват с онзи свят, отколкото с този.

Признавам си, че ми е мъчно за вас. Бих искал на ваше място да е старият Енгъстейт, който беше с мен миналия рейс. Той си няма никого, а вие — вие веднъж, струва ми се, казахте, че сте сгоден, нали?

— Да — отвърнах аз, като щракнах пружинката на медальона, закачен за верижката на часовника ми, и показах портретчето на Флора.

— По дяволите! — изръмжа той, като скочи от мястото си и брадата му настръхна от ярост. — Какво ме интересува щастието ви? Какво общо имам с нея, че ми навирате снимката й в очите ми?

Помислих си, че в пристъпа на гняв ще ме удари, но с още едно проклятие той блъсна вратата на каютата и изскочи на палубата, а аз останах напълно поразен от изключителната му грубост. За първи път го виждах такъв. Докато пиша тези редове, още го чувам как се разхожда горе напред-назад.

Ще ми се да опиша характера на този човек, но ми се струва, че е много самонадеяно от моя страна да се опитам да го сторя с думи, тъй като и самото ми намерение е смътно и несигурно. На няколко пъти бях убеден, че съм се добрал до същността му, но после винаги оставах разочарован — той ми се показваше в някаква нова светлина, която объркваше всичките ми изводи. Възможно е тези редове да не попаднат в ръцете на друг човек. И все пак ще се опитам да направя психологически анализ на характера на капитан Никлъс Крейги.

Външният вид обикновено дава някаква представа за душевния мир на човека. Капитанът е снажен и добре сложен, с мургаво и красиво лице, има резки движения, които можеха да са израз на нервност или пък на необикновената му енергия. Челюстта и цялото му изражение са мъжествени и решителни, но най-отличителното на лицето му са очите. Те имат цвят на най-тъмен лешник и живо блестят. Изразът им представлява необикновена смесица от дързост и нещо друго, за което понякога съм мислил, че е по-близо до ужаса, отколкото до някое друго чувство. Обикновено дързостта преобладава, но понякога, особено когато е склонен към размисъл, страхът в очите му нараства, става по-дълбок и коренно променя цялото му изражение. Именно тогава той е предразположен към бурни изблици на гняв и изглежда ясно съзнава това, защото съм го виждал да се заключва и укрива от всички, докато му мине. Чувал съм да крещи насън, но той като каютата му е малко настрани от моята, никога не съм разбирал какво точно казва.

Това е едната страна на характера му и при това по-лошата. Открил съм я и съм я изследвал само благодарение на тясното си общуване с него и от всекидневните ни срещи. Иначе той е приятен събеседник, начетен и забавен, и е най-сърцатият моряк, който се е раждал някога. Трудно ще забравя как водеше кораба, когато в началото на април ни настигна буря сред плаващите ледени блокове. Никога не бях го виждал толкова бодър, дори весел, както в онази нощ, крачейки нагоре-надолу по мостика сред блясъците на светкавиците и воя на вятъра. На няколко пъти ми е казвал, че мисълта за смърт му е приятна, а е тъжно да чуеш това от млад човек. Той няма повече от тридесет години, макар косата и мустаците му да са вече леко прошарени. Някаква огромна скръб трябва да го е връхлетяла и разбила целия му живот. Кой знае, може и аз да стана същия, ако загубя моята Флора! Мисля, ако я нямаше, малко щеше да ме е грижа дали утре вятърът ще бъде северен или южен. Ето, чувам го как слиза по стълбата и се заключва в каютата си, което показва, че все още е в лошо настроение. „Хайде в леглото!“, както би казал старият Пипис, защото свещта догаря (налага се да използваме свещи, откакто белите нощи намаляват), а стюардът си е легнал и няма изгледи да получа друга за тази вечер.

вернуться

9

Китоловците мерят кита не по дължината на тялото му, а по дължината на китовата кост. — Б.авт.