12 септември. Спокоен, ясен ден; все още сме на същите координати. Духа североизточен вятър, при това много слаб. Капитанът е в по-добро настроение и днес на закуска ми се извинява за вчерашната си грубост. Той продължава да изглежда някак си разсеян и очите му са запазили неспокойния си поглед, което според шотландците означава, че е обречен на смърт — така поне ми каза главният механик, а сред келтската част на екипажа ни той се ползва със славата на пророк и тълкувател на поличби.
Странно е наистина, че суеверието е взело такава власт над тези здравомислещи и практични хора. Не бих повярвал до каква степен е стигнало, ако не бях видял със собствените си очи. По време на този рейс имахме направо епидемия от суеверия, докато накрая се видях принуден да давам със съботната дажба грог успокоителни средства и капки за укрепване на нервната система. Първият симптом се появи наскоро след като напуснахме Шетлъндските острови и рулевите започнаха да се оплакват, че чували жалки викове и писъци в килватера, като че ли нещо плувало подир кораба, без да може да го настигне. Тази измислица се поддържаше по време на целия рейс и в тъмните нощи, когато започва ловът на тюлени, бяха необходими големи усилия да се склонят хората да вършат работата си. Несъмнено това, което са чули, е било или скърцането на рулевата верига, или писъкът на някоя прелитаща морска птица. На няколко пъти ме вдигаха от леглото, за да го чуя, но едва ли е необходимо да казвам, че нито веднъж не успях да различа нещо необикновено. Хората обаче са така невероятно категорични по този въпрос, че е безсмислено да се спори с тях. Веднъж споменах за това пред капитана, но за моя изненада той прие думите ми твърде озадачено и като че ли те сериозно го обезпокоиха. Мислех си, че поне той не вярва в подобни заблуди.
Цялата тази реч за суеверието ме довежда до факта, че мистър Менсън, вторият ни помощник, снощи е видял дух, или поне казва, че е видял, което, разбира се, е все същото. След безкрайните приказки за мечки и китове, предъвквани месеци наред, приятно е наистина да имаме някаква нова тема за разговор. Менсън се кълне, че корабът е омагьосан и че не би останал на него и ден повече, ако само има къде другаде да отиде. Наистина, човекът здравата се е изплашил и тази сутрин трябваше да му дам хлоралхидрат и калиев бромид за успокоение. Той изглеждаше възмутен, когато му казах, че е трябвало да вземе тези лекарства и предишната нощ и се наложи да го умиротворявам, като с най-сериозен израз изслушах историята, която той разказа много ясно и точно.
— Стоях на мостика — започна той. — Беше към края на средната нощна вахта, тъкмо когато нощта е най-тъмна. Имаше слаба луна, но облаците от време на време я закриваха, така че не се виждаше надалече. Джон Маклауд, харпунистът, дойде от бака и съобщи за странен шум вдясно от носа. Отидохме на мястото и двамата го чухме — ту звучеше като детски плач, ту като стенания на жена. Седемнадесет години се занимавам с лов на тюлени, но никога не съм чувал тюлен, било стар или млад, да издава такива звуци. Както си стояхме на площадката на бака, луната се показа иззад облака и ние видяхме нещо подобно на бяла фигура да пресича леденото поле в същата посока, от която долетяха виковете. За известно време я изгубихме от поглед, но тя се показа отново вляво от носа и я съзряхме като сянка върху леда. Изпратих един моряк да донесе пушките, а Маклауд и аз слязохме на леда, като помислихме, че може да е било и мечка. Когато слязохме долу, аз не виждах до себе си Маклауд, но поех в посоката, от която продължавах да чувам виковете. Извървях така около миля, а може би и повече, докато стигнах до едно хълмче, на чийто връх сянката се бе изправила и като че ли ме очакваше. Не знам какво беше това. Но в никакъв случай не беше мечка. Беше високо, бяло и стоеше изправено и ако не е било мъж или жена, кълна се, че беше нещо по-лошо. Затичах към кораба колкото ми стигат силите и изпитах огромно облекчение, когато се озовах на борда му. Аз имам договор да си изпълнявам задълженията на кораба и ще остана на него, но вече не можете да ме накарате да сляза отново на леда след залез-слънце.