Тази нощ вятърът промени посоката си и духа откъм юг. Бог да ни е на помощ, ако блокира тесния проход, който е единственият път към спасението ни. Както се намираме сега на ръба на главната арктическа ледена маса, наричана от китоловците „бариерата“, всеки вятър от север би разкъсал леда около нас и би ни позволил да се измъкнем, докато южният вятър струпва зад нас ледените блокове и ни затваря между два ледени масива. Още веднъж ще кажа — бог да ни е на помощ.
14 септември. Неделя — ден за почивка. Страховете ми се потвърдиха — тясната ивица синя вода на юг от нас изчезна. Наоколо — само огромни неподвижни ледени полета с техните странни хълмове и причудливи върхове. Мъртвешката тишина над това безкрайно пространство е ужасна. Вече не се чува плисък на вълни, крясък на гларуси или плющене на платна — само дълбока необятна тишина, при която мърморенето на моряците и скърцането на ботушите им по бялата лъскава палуба са неприятни и не на място. Единственият ни посетител беше една арктическа лисица, рядко срещано животно сред ледовете, макар и доста разпространено на сушата. Тя не се приближи до кораба, а след като ни огледа от разстояние, бързо избяга по леда. Това е странно поведение за тези животни, тъй като те обикновено не знаят нищо за човека, а по природа са любопитни, стават близки с него и лесно могат да се хванат. Колкото и невероятно да изглежда, но дори тази незначителна случка се отрази зле на екипажа. „Ето това бедно животно — то позна призрака и видя призрака, а не аз или вие!“ — такъв бе коментарът на един от старшите харпунисти, а другите кимнаха в знак на съгласие. Излишно е да се опитва човек да спори срещу такова детинско суеверие. Те са си внушили, че върху кораба тежи някакво проклятие и нищо не е в състояние да ги убеди в противното.
Капитанът прекара в уединение целия ден и напусна каютата си само за около половин час следобед, за да излезе на юта. Наблюдавах го, че бе приковал очи към мястото, където се появи вчерашното видение. Макар да стоях близо до него, той изглежда не ме виждаше. Молитвата бе прочетена както обикновено от главния механик. Любопитен факт е, че на китоловните кораби винаги се използва молитвеникът на Англиканската черква, макар че никой не принадлежи към нея — нито от офицерите, нито от матросите. Нашите моряци са или католици, или презвитерианци и последните преобладават. И тъй като ритуалът, който се изпълнява, е чужд както за едните, така и за другите, никой не може да се оплаче, че е пренебрегван. При това те слушат с цялото си внимание и набожност, така че в тази система има нещо за препоръчване.
Великолепен залез, при който огромните ледени полета приличат на езеро от кръв. Никога не съм виждал по-хубаво и в същото време по-необикновено нещо. Вятърът смени посоката си. Ако в продължение на двадесет и четири часа духа от север, все още има изгледи за спасение.
15 септември. Днес е рожденият ден на Флора. Скъпото момиче. Добре че не може да види момчето си, както тя ме нарича, приковано сред ледените полета с луд капитан и провизии само за няколко седмици. Несъмнено тя всяка сутрин следи внимателно сведенията за корабите в „Скотсмън“. Трябва да дам пример на останалите и да си дам вид на весел и равнодушен, ала само бог знае, че понякога на сърцето ми е много тежко.
Днес термометърът показва деветнадесет градуса по Фаренхайт (минус пет градуса по Целзий). Вятърът е слаб и което е по-лошо, духа от неблагоприятна посока. Капитанът е в отлично настроение; горкият, струва ми се, че си въобразява да е видял нова поличба или привидение през нощта, защото рано сутринта влезе в каютата ми и като се наведе над койката, прошепна: „Не беше халюцинация, докторе! Наистина я видях!“ След закуска той ме помоли да проверя още колко храна е останала. Проверката извършихме заедно с втория помощник. Оказа се, че хранителните припаси са по-малко, отколкото очаквахме. Останали са половин сандък сухари, три бурета осолено месо и съвсем оскъдно количество кафе на зърна и захар. В задния трюм и шкафовете по каютите има много лакомства като консервирана сьомга, супи, овнешко с фасул и др., но колко е това за един екипаж от петдесет човека. В склад има две бурета брашно и тютюн в неограничено количество. Общо при наполовина намалени дажби храната ще стигне за осемнадесет-двадесет дни, не повече. Когато докладвахме за положението на капитана, той заповяда всички моряци да се съберат и се обърна към тях. С високата си стегната фигура и одухотворено лице той приличаше на човек, роден да командува. Говореше за положението хладнокръвно, съвсем по моряшки, като показваше, че не изпуска ни една вратичка за избавление.