— Приятели — започна той, — сигурно всички вие смятате, че аз съм ви въвел в това трудно положение, ако това наистина е трудно положение, и може би някои от вас ме упрекват. Но трябва да си припомните, че в продължение на много сезони нито един кораб, който се е връщал у дома, не е донасял толкова много пари от китова мас, колкото старата „Полярна звезда“ и всеки един от вас е вземал своя пай. Вие оставяте жените си в охолство, докато другите нещастници се връщат и намират любимите си затънали в мизерия. Ако трябва да ми благодарите за едното, трябва да ми благодарите и за другото и тогава сме квит. Заемали сме се с храбри рискове и преди този и сме успявали, а че сега сме поели един риск и не сме успели, не е нужно да шумим много. Ако се случи най-лошото, ще се доберем до сушата през леда и ще се запасим с тюленово месо, с което ще преживеем до пролетта. Но дотам няма да се стигне, защото вие ще видите шотландския бряг, преди да са изтекли три седмици. Засега всеки моряк ще получава половин дажба на равни начала, привилегии никому. Не падайте духом и ще излезем от това затруднено положение така, както сме излизали от много опасности преди.
Тези няколко прости думи ободриха екипажа. Предишната отчужденост към капитана се стопи, а старият харпунист, когото вече споменах заради суеверието му, извика три пъти „ура“, което бе подето от всички моряци.
16 септември. Вятърът е променил посоката си през нощта и сега духа от север. Има изгледи ледът да се отдръпне. Хората са в добро настроение, независимо от малките дажби, които получават. В машинното отделение поддържат парата, за да можем незабавно да потеглим, ако ни се предостави такава възможност. Капитанът е с повишен дух, въпреки че лицето му е запазило онова изражение на човек, обречен на смърт, за което вече споменах. Този изблик на бодрост обърква повече, отколкото предишното му униние. Не мога да го разбера. Мисля, казах някъде в началото на този дневник, че една от неговите чудатости е, че той никога никому не разрешава да влиза в каютата му. Сам си оправя леглото и сам се грижи за всичко останало. За моя изненада днес по обед капитанът ми даде ключа от каютата си и ме помоли да сляза долу и да видя колко е часът по неговия хронометър, а през това време той измерваше височината на слънцето. Това е гола и тясна стая с умивалник и няколко книги и нищо друго, което да говори за разкош, освен няколкото картини по стените. Повечето от тях са евтини репродукции, но имаше и една акварелна скица на глава на млада жена, която привлича вниманието ми. Очевидно това бе портрет, а не една от онези сладникави въображаеми хубавици, които моряците така много харесват. Никой художник не би могъл да извлече от въображението си такава необикновена смесица от характер и слабост. Неподвижното чело, необезпокоено от мисъл и грижа, силно контрастираха на ясно очертаната издадена челюст и решителната извивка на долната устна. Под портрета, в един от ъглите, бе написано: „М. Б. на 19“. Това, че някой бе успял за краткото си съществуване от деветнадесет години да достигне такава сила на волята, каквато бе отпечатана на лицето, ми се стори тогава почти невероятно. Тя трябва да е била изключителна жена. Нейното лице ме плени толкова много, че макар и бегло да го разгледах, бих могъл, ако бях художник, да го нарисувам черта по черта на страниците на този дневник. Чудя се каква роля е играла тя в живота на нашия капитан. Той бе закачил картината в края на койката си, за да може винаги да я гледа. От другите предмети в каютата нямаше нищо достойно за отбелязване — кители, сгъваемо столче, малко огледало, кутия за тютюн и много лули, включително едно ориенталско наргиле, което донякъде потвърждава разказа на мистър Милн за участието на капитана във войната, макар и връзката да изглежда много далечна.
11:20 часа вечерта. Капитанът току-що си легна след дълъг и интересен разговор на общи теми. Когато иска, той може да бъде най-очарователен събеседник, защото е забележително начетен и притежава способността да изразява мнението си убедително, без обаче да го налага. Не обичам, когато улучват слабото ми място. Той говори за същността на душата и нахвърли възгледите на Аристотел и Платон по този въпрос по превъзходен начин. Изглежда, че има склонност към прераждането на душата и учението на Питагор. Наред с тях засегнахме и съвременния спиритизъм и аз направих шеговит намек за шарлатанствата на Слейд, при което, за моя изненада, той ме предупреди най-настойчиво да не смесвам невинния с виновния и започна да доказва, че е логично и християнството да се заклейми като заблуждение, тъй като Юда, който е проповядвал тази религия, е бил злодей. Малко след това той ми пожела лека нощ и се оттегли в каютата си.