Вятърът се усилва и духа постоянно от север. Сега нощите са тъмни колкото в Англия. Надявам се утрешният ден да ни освободи от нашите ледени окови.
17 септември. Отново привидението! Благодаря на небето, че имам здрави нерви. Суеверието на тези нещастници и подробните описания, които те правят с най-голяма искреност и убеденост, биха ужасили всеки човек, непривикнал към техните нрави. Разказват се много версии за случилото се, но общият сбор от всички е, че нещо тайнствено се е носело из въздуха около кораба цяла нощ и че Сенди Макдонълд от Питърхед и „старият“ Питър Уилямсън от Шетлъндските острови са го видели, а също и мистър Мили от мостика — така че трима свидетели могат да съчинят много по-добър разказ, отколкото втория помощник. Разговарях с Милн след закуска и му казах, че не би трябвало да обръща внимание на подобни глупости и че като офицер трябва да дава на моряците по-добър пример. Той кимна зловещо с глава, преживяла много бури, и отговори с характерната си предпазливост:
— Може би да, може би не, докторе — рече той. — Не мога да кажа дали беше призрак. Не се фукам, че вярвам в морски дяволи и тям подобни, макар и да има много причини да кажа, че съм го видял. Мен не могат да ме изплашат лесно, но може би и на вас щеше да ви се смрази кръвта, ако бяхте видели това, което аз видях снощи — една страшна бяла сянка, която витаеше насам-натам и пищеше и стенеше в мрака като агънце, загубило майка си. Вие, разбира се, веднага ще го припишете към фантастичните приказки.
Разбрах, че е безнадеждно да споря с него, и се задоволих само да го помоля за една лична услуга — да ме повика следващия път, когато призракът се появи. Тази молба той прие с много възклицания, които изразяваха надеждата му, че този случай никога повече няма да се повтори.
Както и очаквах, бялата пустиня зад нас бе вече прорязана във всички посоки от множество тесни ивици вода. Северната ни ширина днес бе 80°52’, което показва, че върху ледената маса духа силен южен вятър. Ако той продължава да е все така благоприятен, ще разбие ледената маса така бързо, както я образува. Засега не ни остава нищо друго, освен да пушим, да очакваме и да се надяваме, че нещата ще се оправят. Ставам фаталист. Когато човек се занимава с такива несигурни неща като вятъра и леда, не може да бъде друг. Вероятно вятърът и пясъкът на арабските пустини са внушили на първоначалните последователи на Мохамед склонността да се кланят на съдбата.
Тези истории с призрака се отразиха зле на капитана. Страхувах се, че те могат да възбудят чувствителните му нерви и се опитах да скрия нелепата случка от него, но за зла участ той дочу един от моряците да загатва за нея и настоя да му докладват. Както и очаквах това, не само изкара на бял свят цялата му скрита лудост, но дори я изостри. Трудно ми е да повярвам, че това е същият човек, който снощи говореше за философия с най-критична проницателност и хладнокръвни преценки. Той се разхожда напред-назад по юта като тигър в клетка, като понякога се спира и простирайки ръце с жест, изпълнен с копнеж, се взира нетърпеливо в леда. Непрестанно си мърмори нещо, а веднъж извика на глас: „Още малко, любима — още малко!“ Горкият! Тъжно е да видиш един храбър моряк и съвършен благородник да изпадне в такова положение и да си помислиш, че въображението и халюцинациите могат да помрачат разума, за който истинската опасност е била солта на живота. Бил ли е някога човек в моето положение — между побъркан капитан и халюциниращ помощник? Понякога си мисля, че съм единственият нормален човек на кораба — освен може би втория механик — човек безразличен към всичко.
Ледът продължава да се отдръпва бързо и има голяма вероятност утре сутринта да потеглим. Когато разкажа у дома за всички необикновени неща, които са ме сполетели, сигурно ще си помислят, че измислям.
12 часа през нощта. Допреди малко бях твърде стреснат, но сега вече се чувствувам по-добре благодарение на една голяма чаша бренди. Все още не съм дошъл на себе си, което се вижда и от почерка ми. Работата е в това, че преживях нещо много необикновено и започвам да се съмнявам дали съм имал право да дамгосвам всички на борда като луди само защото твърдят, че са видели неща, които не изглеждат логични за моите разбирания. Пфу! Глупак съм, че позволявам такава дреболия да ме обезкуражава и все пак последвалото след тези събития има и допълнително значение, защото не мога вече да се съмнявам нито в разказа на мистър Менсън, нито в разказа на помощника, тъй като сега сам преживях това, на което преди се присмивах.