Внезапно играта беше прекъсната. В каютата с трясък влетяха двама мъжаги — боцманът Изриъл Мартин и топчията Ред Фоли. В същия миг Шарки вече стоеше на крака, стиснал във всяка ръка пистолет, а в очите му бляскаше зловещ огън.
— Да пукнете дано, негодници! — зарева той. — Ако от време на време не изпращам по някой от вас на оня свят, вие забравяте кой съм. Как посмяхте да се вмъкнете в каютата ми! Това кръчма ли е?
— Престанете, капитан Шарки — каза Мартин и керемиденочервеното му лице още повече потъмня. — Достатъчно сме я слушали цялата тая гюрултия. Наслушахме се вече.
— Стига ни толкова! — подкрепи го топчията Ред Фоли. — Щом като на пиратския кораб няма помощници — боцманът, топчията и домакинът са също офицери.
— Не отричам! — просъска Шарки.
— Ти все ни ругаеш пред матросите и сега не знам струва ли си да рискуваме кожата си и да браним каютата ти от онези, дето са се събрали там на бака.
На Шарки му замириса на бунт. Той остави пистолетите на масата, отпусна се в креслото и оголи жълтите си зъби.
— Гнила работа — рече той. — Гнила работа, ако две смели момчета, с които сме пресушили заедно не една бутилка и сме прерязали не едно гърло, започват разправия заради истинска дреболия. Знам, че сте смели момчета, и стига да ви помоля, ще тръгнете с мене срещу самия дявол. Хей, юнга, донеси чаши! Ще удавим във вино раздорите!
— Не е време за пиене, капитан Шарки — опъна се Мартин. — Моряците се съвещават при гротмачтата и всеки миг ще дойдат тук. Те замислят нещо, капитан Шарки, и ние дойдохме да те предупредим.
Шарки скочи на крака и грабна от стената шпагата с блестящата медна дръжка.
— Дано пукнат мерзавците! — изкрещя той. — Тутакси ще се вразумят, като нанижа на шпагата си едно-две от тези юначета.
Той се хвърли към вратата, но му преградиха пътя.
— Те са четиридесет души начело с шкипера Суитлокс — каза Мартин — и щом се появиш на палубата, ще те разкъсат на парчета. Тук в каютата, едва ли ще посмеят да дойдат — страх ги е от пистолетите ни.
В този миг по палубата се чу тропот от тежки ботуши. После настъпи тишина. Не се чуваше друго, освен равномерния плясък на вълните в борда на кораба. След това се разнесе трясък, като че ли по вратата удряха с дръжка на пистолет, и в същия миг самият Суитлокс, висок чернокос мъж с тъмночервена бенка на бузата, нахлу в каютата. Но погледът на безцветните мътни очи го постресна.
— Капитан Шарки — каза той, — идвам по поръчение на екипажа.
— Известно ми е, Суитлокс — мазно отговори капитанът. — За това, което си забъркал тази нощ, би трябвало да те пречукам.
— Може и така да е, капитан Шарки — продължи шкиперът, — но ако погледнеш отгоре, ще се убедиш, че зад мен стоят хора, които няма да те зарежат в опасност.
— Проклети да сме, ако те зарежем — прогърмя отгоре нечий бас и като вдигнаха глави, главатарите видяха в отворения люк множество свирепи, обгорели брадати лица.
— Е, и какво искате? — попита Шарки. — Казвай момче, и по-бързо да свършваме с тази работа!
— Момчетата смятат — каза Суитлокс, — че ти си самият сатана и че няма да ни провърви, докато скитаме с теб по моретата. Беше време, когато ни падаха по два, че и по три кораба на ден и всеки от нас имаше толкова жени и монети, колкото искаше. А сега вече цяла седмица не сме вдигали платна и от деня, когато отминахме Бахамската плитчина, освен трите просешки черупки не сме пленили нито един кораб. Освен това момчетата са разбрали, че си видял сметката на дърводелеца Джек Бартоломю, като си го праснал по главата с черпака и сега всеки се страхува за живота си. А и ромът вече свърши, пък ужасно ни се иска да си пийнем. И после, ти си седиш в каютата, а по устав трябва да пиеш и се веселиш заедно с екипажа. Ето защо днес, като се посъветвахме, решихме, че…
Шарки безшумно зареди пистолета под масата и може би разбунтувалият се шкипер никога нямаше да завърши речта си, ако в този момент по палубата не се бе чул бърз тропот и в каютата не се бе втурнал развълнуван юнгата.