Отношението на Тургенев към Бабурин с лишено от онази двойственост, която се долавя в оценката му за Базаров, може би поради тона, че въпреки „републиканските“ си разбирания този герои е много по-близък до самия автор с неговата вяра в реформите отгоре, които ще изменят живота на народа. Неочакваната смърт на героя, когато той е възторг научава за отмяната на крепостното право в Русия, и който умира няколко седмици по-късно, представлява естествен завършек на неговото съществование: най-сетне той е видял осъществен идеала на целия си живот и е намерил нравствено удовлетворение. Поради това и неговата смърт не звучи така трагично, както смъртта на Инсаров или Базаров.
Най-пълно и най-непосредствено личността на Тургенев се разкрива в последните му лирични миниатюри „Стихотворения в проза“. Написани далеч от родината, в жизнения заник на писателя, тези малки художествени шедьоври са проникнати от старческата му омъдреност от живота, от настроенията му на самотност и тъга, от мъчителните размисли за неизменния ход на човешкото битие и надигащия се страх от смъртта. Но и в тези тъжни старчески размисли продължава да пулсира неумиращата вяра на писателя в силата на живота — във вечния импулс на любовта, която побеждава смъртта, в неумиращото обаяние на красотата, поезията и изкуството, които възвишават и облагородяват човека. Оптимистичното чувство, което съживява и съгрява изстиващото сърце на писателя, идва и от дълбоката му вяра в родината, в духовните възможности на руския народ, в моралната сила на готовата за саможертва руска революционна младеж. С особено вълнение изразява старият писател и своето преклонение пред „великия, могъщ, правдив и свободен руски език“. В часовете на съмнение и горчиви размисли за съдбата на родината той намира в него поддръжка и опора, защото ясно съзнава, че „велик език може да бъде даден само на велик народ“. И все пак тези дълбоко лирични творби, в конто Тургенев изпя своята лебедова песен, не представляват само една лична човешка изповед, а се превръщат в широки философски обобщения на живота във всички негови аспекти — с болката и радостта, които той носи със себе си, с грешките на младостта и родената от тях старческа мъдрост, с нищожеството на човека пред смъртта и безсмъртието на неговия дух.