Потропа на вратата. Сянката се приближи. Един възрастен господин вдигна щората и впери поглед в Ерик.
— Затворено е — чу се приглушеният от стъклото глас на стареца.
— Моля ви, трябва да поговорим. Важно е.
— Затворено е — повтори мъжът.
— Уинстън Дейвис.
Силуетът вече се обръщаше да се отдалечи, но при тези думи се закова на място. Възрастният господин вдигна отново щората.
— Уинстън Дейвис ли казахте?
— Моля ви, трябва да поговорим за него.
Ключалката прещрака. Вратата се отвори бавно навътре. Старецът погледна намръщено Ерик.
— Вие ли сте Стюарт Донован?
Възрастният мъж кимна.
— Уинстън? Бяхме приятели дълги години.
— Точно затова трябва да поговоря с вас.
— Ами, влезте тогава — каза озадаченият собственик на магазина. Беше нисък и слаб и се придвижваше с помощта на дървен бастун. Носеше костюм с двуредно сако и тясна вратовръзка. Яката на ризата изглеждаше твърде широка за мършавия му врат. Миришеше на мента.
— Но това е… — Очите на стареца се разшириха от изненада.
— Знам. Вашият подарък за Уинстън.
— Откъде…
— Купих я от един вехтошарски магазин.
Възрастният мъж изстена.
— Повредена е. Донесох я, за да я поправите.
— Значи знаете…
— Нейната тайна? Разбира се. Трябва да я поправите. Ако не проработи отново, здравата ще загазя.
— Звучите точно като Уинстън. — Очите му се премрежиха от спомени. — При всяка повреда на машината той търчеше при мен, обзет от паника. Казваше: „Договори. Хонорари. Ако не я поправиш, всичко отива по дяволите.“ Но аз винаги я поправях. — Старчето се изкиска тъжно.
— Ще помогнете ли и на мен? Ще ви платя колкото поискате.
— О, не, таксата ми е еднаква за всички. Канех се да се прибирам. Нали разбирате, жената ме чака за вечеря. Но този модел беше моят шедьовър. Ще видя какво мога да направя. Заради Уинстън. Сложете я на тезгяха.
Ерик остави машината и разтърка изтръпналите си ръце.
— Едно не мога да проумея — защо не сте я задържали за себе си? Та тя струва цяло състояние.
— Имаше и други като нея.
Ерик се вцепени от изненада.
— Освен това — продължи старецът, — никога не съм искал да стана богат. Богатите имат прекалено много грижи. Вземете за пример Уинстън. Към края на живота си той се беше превърнал в развалина с изхабени нерви, защото постоянно трепереше от страх да не би един ден машината да се развали непоправимо. Този негов страх го съсипа. Ще ми се да не му я бях подарявал. Но Уинстън беше добър човек. Винаги ми даваше десет процента от всичките си печалби.
— Аз ще правя същото за вас. Моля ви, поправете я. Помогнете ми.
— Ще видя какъв е проблема.
Като хъмкаше и си мърмореше нещо, възрастният мъж разви болтовете и изпробва лостчетата.
През това време Ерик хапеше устни и дъвчеше ноктите си.
— Знам какво не е наред.
— Тази скоба е счупена.
— О, това е дребна работа. Имам други скоби. Мога да я подменя.
Ерик въздъхна облекчено.
— Тогава, ако нямате нищо против…
— Клавишите не помръдват заради счупената скоба. Но преди да блокират, се е случило друго — машината е спряла да печата това, което искате; спряла е да пише сама.
Ерик кимна пребледнял.
— Главният проблем е, че тази машина е изчерпила запаса си от думи. Използвала е всяка скрита в нея дума.
Ерик стисна зъби, за да не изкрещи: „Това не може да е истина.“
— Тогава сложете вътре още думи.
— Де да можех. Щом свършат веднъж, думите не могат да бъдат подменени. Не знам каква е причината, правил съм много опити, но всички бяха неуспешни. Трябва да конструирам съвършено нов модел.
— Направете го! Ще ви платя колкото поискате.
— Съжалявам, но не мога. Отдавна съм загубил това умение. Направих пет сполучливи модела. Шестият и седмият бяха неуспешни. Осмият беше пълен провал.
— Опитайте отново.
— Не мога. Нямате си представа колко е изтощително. После усещам мозъка си празен. Трябва да възстановявам в главата си всяка използвана дума.
— По дяволите, опитайте!
Старецът поклати глава.
— Симпатичен сте ми, но…
В дъното на работилницата, зад гърба на майстора, Ерик забеляза друга пишеща машина. Пак с ръчки, болтчета, лостове.
— Давам ви един милион долара за онази ей там!
Мъжът бавно се обърна.
— А, онази. Съжалявам, но това е моята собствена пишеща машина. Направих я за децата си. Сега те са женени и на свой ред имат деца. Когато ми идват на гости, внуците си играят с нея.