— Удвоявам сумата, която ви предложих.
Ерик се сети за имението си край река Хъдсън, за имотите си в Бимини и в Малибу, за яхтата, самолета, пътуванията до Европа, ферарито си.
— По дяволите, утроявам я!
„Шест дена. Остават ми шест дена да напиша нова книга. Ще се справя, стига да печатам денонощно.“
— Трябва да ми я продадете.
— Нямам нужда от парите ви. Аз съм стар човек. За какво са ми толкова пари? Съжалявам.
Напълно обезумял, Ерик прескочи тезгяха и се втурна с отчаян вик към машината. Грабна я. Когато възрастният мъж се опита да му я отнеме, той го блъсна. Старецът падна на пода, но се вкопчи в краката му.
— Моя е! Направих я за децата си! Не можете да я вземете!
— Четири! Четири милиона! — изкрещя Ерик.
— Не я давам за всичките пари на света! — изпищя майсторът, без да изпуска краката му.
— Проклятие! — Ерик остави машината на тезгяха, грабна бастуна и го удари по главата. — Нужна ми е! Не разбирате ли?
Удари го отново. И отново.
Старецът потръпна. Бастунът почервеня от кръв.
Магазинът притихна.
Изведнъж Ерик си даде сметка какво е направил. Отстъпи назад, изпусна бастуна и закри с ръце устата си.
После промърмори:
— Сега поне е моя.
Изтри отпечатъците си от всичко, до което се беше докосвал. Размени машините, като остави развалената на масата в работилницата. Шофьорът го чакаше в лимузината, следователно не знаеше какво се е случило в магазина. И навярно никога нямаше да научи. Убийството на един старец в някакво забутано селце на Лонг Айлънд едва ли щеше да намери голям отзвук в пресата. Е, госпожа Дейвис можеше да се сети за вечерния си посетител, но дали щеше да го свърже с убийството? А пък и не знаеше кой е бил той.
Ерик се ухили. Грабна придобивката си и въпреки тежестта й се затича към вратата.
Компютърът стоеше върху бюрото в кабинета му. С показна цел. Той не го изполваше, държеше го там, за да заблуждава гостите си за начина, по който пише книгите си. Отвън долетя приглушеният рев на лимузината, която се отдалечаваше от имението му към града. Ерик светна лампите. Отиде забързано до бюрото, махна компютъра и постави на негово място пишещата машина. Още шест дена. Ще се справи. С помощта на много шампанско и телевизия. После ставите на пръстите ще го болят, но това е дреболия. Важното е да напише нова книга.
Наля си пълна чаша „Дом Периньон“, щеше да му е необходима. Пусна си „Късното шоу“. Запали цигара и започна да печата настървено.
Чувстваше се зле, беше изплашен и шокиран от това, което бе направил. Но разполагаше с друга машина. Можеше да задържи яхтата, самолета, имотите си. Партитата щяха да продължат. Да не говорим, че беше спестил четирите милиона, които иначе щеше да даде на стареца.
Ерик погледна от любопитство какво е съчинила машината до този момент.
И започна да крещи.
Защото текстът беше смислен, но нямаше нищо общо с блудкавия стил на „Гората на проповедника“. На листа пишеше:
Виж Джак бяга. Виж Джил бяга. Виж Спот гони топката.
„Направих я за децата си. Сега те са женени и на свой ред имат деца. Когато ми идват на гости, внуците си играят с нея.“
Той изкрещя толкова силно, че не чу тракането на клавишите, когато започна да ги натиска като полудял.
Виж Спот бяга нагоре по хълма. Виж Джил бяга след Спот. Виж Джак бяга след Джил.
Крясъците на Ерик разбудиха всичките му съседи в радиус от половин миля. Те си помислиха, че за да вика така, сигурно го убиват и обхванати от ужас, набраха номера на „Спешен случай“. Когато щатските полицаи нахлуха в къщата, той все още печаташе и крещеше.
Полицаите не можаха да решат кое изглежда по-отвратително — мъжът или машината. Но след като откъснаха насила Ерик от чудовищната пишеща машина, един от тях се наведе над листа и прочете:
Виж Джил се покатери на дървото. Виж Джак се покатери на дървото. Виж Спот лае Джак.
А по-надолу — те скоро откриха какво означаваше написаното:
Виж Ерик уби г-н Донован. Виж Ерик удари стареца с бастуна. Виж Ерик ме открадна. Сега виж Ерик отива в затвора.
И може би бе игра на светлината или пък всичко се дължеше на странната клавиатура, но по-късно онзи полицай се кълнеше — каза го само на жена си, — че е видял проклетата пишеща машина да се усмихва.