Ние
Свидетели сме ние призовани, живеем в Светлината вечна! Свидетелството ни е необоримо, — тежи то с изпитана значимост.
От веки сме били, и днес сме, в „Отца“: — и в Битието вечно! — Избраници духовни, ний открихме „съкровищница " преходна и земна...
Открихме я духовно ние преди Земята още да се появи и преходната връзка бе скрепена от свързаност извечна, свята.
Завинаги ний слети ще останем със земния човек, „говорещ“ вместо нас: във „ огъня " пречистен и кален, той с нас споен е в Светлината!
*
Ако тук е представена общата за мен и моите духовни Братя вкорененост във вечния Дух, ето сега отговор на Вашите въпроси, отнасящи се индивидуално до мен:
Аз
Аз не съм „аз“ като онзи, който ограничаващото с „аз“ назовава.
Единствено земната мимолетност той в себе си вижда.
Моето истинско „аз“
е в озареното от Светлината Битие.
В земната ограниченост
битува моят преходен образ, —
сам за себе си бреме
и мъка, родена от времето!
*
Там, където съм аз, цари Вечност, понеже „пространството“, сътворено от Вечността, изпълва тук пространството земно, което моите дни изпълват във времето.
Отдадох себе си
на земното си тяло,
което неизбежно измъчвам
и постепенно изтощавам, —
за да може „пространството“ на Вечността
да го изпълни цялото и така Вечното тук, пред земното, да се разкрие.
*
III
Когато от съкровищницата свещена
ви дарявам пребогато,
не ви обсипвам само
с мъдри думи,
сякаш съм хранител
единствено на словото.
Дарявам ви с това, което е и винаги остава мое, макар да го раздавам на незнайно много хора,
но само затова аз мога
да ви укажа пътя и целта,
защото аз живея във всяка своя дума!
*
Предполагам, че тези откровения няма да събудят нови въпроси у Вас, а може би ще дадат отговор и на евентуални бъдещи въпроси, очертаващи се между редовете на Вашето тъй скъпо за мен писмо.
И тук обаче не бива да приемате нищо, без сам да сте го проверили. Само ако собствената Ви, правечна духовна същност Ви даде с готовност съгласието си, Вашите — макар и скрити може би — съмнения ще бъдат действително надмогнати и не ще могат вече да застрашават поетия от Вас път!
Надявам се, че по-нататък ще имам възможност да се спра и на някои други неща, засегнати в предпоследното Ви писмо. Но дори да изтече доста време дотогава, предварително Ви моля да не очаквате пощата с нетърпение. Онова, което имам още да Ви кажа във връзка с духовното водачество и духовната помощ, предлагани от Светещите на Прасветлината, ще Ви бъде от полза и след много месеци.
Благославям Ви и Ви изпращам цялата помощ, от която се нуждаете по пътя към вечната си духовна същност.
31.10 <<< Девето писмо
Как се осъществява духовната помощ
Онова, което Ви писах последния път и което предпочетох да изразя в ритмична форма, съвсем не се нуждаеше от отговор, но дошлите от най-съкровените дълбини на душата Ви редове въпреки това ме радват, защото от тях виждам, че и този път сте възприели всичко изцяло в смисъла, вложен от мен.
Когато го изпращах обаче, едва ли можех да очаквам да чуя от Вас онова, което сега ми пишете.
Моля Ви да се задоволите с отговора, че „наистина не плътта и кръвта са Ви дали“ подобно прозрение и познание, а Вашата собствена вечна същност, защото само чрез нея може да се постигне истината за Действителността, в която тя самата живее. Познанието, постигнато чрез кръвта — ще рече: чрез подчиненото на тесни, животински ограничения чувствуване и мозъчно мислене на земния човек, — се отнася към онова, което може да ни даде само Вечното в нас, приблизително както „животът“ на коравия камък в кое да е речно русло — към най-висшите жизнени изяви, които познаваме. Само Вечното може да дари човека с познание за Вечността! —