А сега искам да се възползвам от повода, че Ви пиша, за да Ви дам най-после и обясненията, които трябваше да включа още в отговора си на Вашите бележки във връзка с главата „Божията хижа сред човеците“, ако някои външни обстоятелства не ме бяха заставили тогава да прекъсна писмото си.
Използвах вече сравнението с две добре познати и широко използвани изобретения, когато се опитах да Ви разясня пътя и начина, по който се осъществява „връзката“ между душите на тази земя и Светещите на Прасветлината.
Онова, което може още да се каже по този въпрос, съм изложил наистина така ясно в една от последните глави на „Книга за живия Бог“ — имам предвид напътствения текст „Светлината иде от Изток", — че всяко погрешно тълкуване на дадените там разяснения ми се струва донякъде обяснимо само с извънредно невнимателно четене. Но тъй като непрекъснато получавам писма, разказващи с най-възбуден и самомнителен тон за вътрешни гласове, при това с твърдото убеждение, че несъмнено ставало въпрос за „гласа“ на някой „Учител“, тоест на Светещ на Прасветлината, бих желал, за всеки случай и за да Ви спестя излишни безпокойства, да обърна най-настойчиво вниманието Ви върху фактически казаното от мен в споменатата глава, както и в основния раздел на същата книга, „Пътят“.
Не може без извънредно грубо преиначаване на въпросните пасажи, както и на думите, употребени от мен по-специално в книгата „Възкресение", да се стигне до противоречащото на всичко казано схващане, че съм имал предвид ония „вътрешни гласове“, които сами си създават някои екзалтирани хора с превъзбудени нерви или тласкани от свръхмерно раздути представи за собствената си значимост, без да подозират, че това е резултат от временно, свързано с определени външни влияния, или дори трайно раздвоение на собствената им личност.
Тъкмо от такива „гласове" искам да предпазя читателя с всяка написана от мене дума!
Имам все пак право да очаквам, че употребените метафорично думи „гласове“ и „говор“ ще бъдат разбрани само в смисъла, в който са употребени и многократно пояснявани! Нима не казвам достатъчно недвусмислено, че този „говор“ не може в никакъв случай да се сравнява с който и да било човешки език, а представлява всъщност вътрешно избистряне на предишните неясноти в нашите представи, предизвикано от въздействието на една ентелехия, сама живееща в най-кристална яснота на своето познание. Казвам същите неща и с други изрази, избрани поради приповдигнатата словесна форма, но самият факт, че думите, които някои упорито си позволяват да тълкуват в точно противоположния смисъл, са поставени от мен най-често в кавички, би трябвало да покаже достатъчно ясно на всеки разумен читател, че аз държа те да бъдат възприемани по-резервирано. Но в главата „Светлината иде от Изток“ съм казал буквално и изрично, че се „говори“ вътре в търсещия „чрез непосредствено въдворяване на вътрешна яснота, — без думи на устната реч... не на езика на една или друга страна“. Всичко това е изложено достатъчно ясно и недвусмислено.
В основната глава „Пътят " засягам между другото и възможността, открита пред духовния Учител при известни условия, свързани с нагласата на напътствувания от него търсещ, а именно: — да се покаже в „магически образ“ на получаващия разяснение ученик, но това съм направил само заради пълнотата на изложението, подчертавайки колко недопустима е всяка мисъл, че този „образ“ би могъл да бъде самият Учител. В същото време казвам съвсем ясно, че ако някой има подобна склонност да проектира образи извън себе си, това съвсем не е някаква привилегия. Не можех да отмина просто така тази добре позната ми възможност в един напътствен текст, посветен на духовните неща, въпреки че тя се наблюдава извънредно рядко и е свързана с определени допълнителни условия, които е малко вероятно да са налице у някой европеец.
Всичко това едва ли е Ваш личен проблем, тъй като отдавна вече знам с какво внимание се отнасяте към всяка моя дума.
Не е никак изключено обаче да срещнете други читатели на моите книги, които да Ви разказват тайнствено за своите „вътрешни гласове“, тълкувайки погрешно думите ми като одобрение за това явление, винаги и при всички обстоятелства опасно за всеки, чиято способност за духовно разграничаване не е била систематично школувана. Изправен пред такива хора, които най-често са фанатични роби на собствената си суетна душа, обсебени от илюзорната вяра, че са напътствувани „свише“, Вие трябва да сте съвсем наясно по този въпрос. Иначе ще започнете да придавате значение на такива приказки и може би ще се оставите дори да Ви придумат, че не сте още стигнали „толкова далеч“, колкото тези хора, — че Вашата, както си мислите, „тъй суха и трезва природа“ е непреодолима пречка за Вас, с една дума, съществува опасност да се отдадете на всевъзможни размишления и колебания, характерни за самокритично настроените и не чак дотам снизходителни към самите себе си натури.