За да получите пълна яснота, ще се спра и на още едно погрешно разбиране, на каквото не изпитвах наистина опасения, че може да се натъкна, докато за голямо свое учудване не трябваше да констатирам колко широко разпространено е всъщност то. Човек се изкушава да направи извода, че образната и метафоричната реч, чието използване се подсказва, а доста често се и налага от естеството на духовните неща, е напълно неразбираема вече за днешните хора, преситени от четенето на вестникарски репортажи. Та иначе не би било възможно понятия като „духовна близост“, „помощ свише“, оказвана от призваните за тази задача, както и „духовно водачество“ или „духовна закрила“ от притежаващите тази сила възвишени помагачи, да бъдат тъй често опошлявани и тълкувани в смисъл, че Светещите на Прасветлината трябвало да се озоват в невидим образ в земно-пространствена близост до нуждаещия се от помощ или напътствие, за да му позволят да изпита тяхната благотворна духовна близост.
Онова, което искат да кажат споменатите и други подобни изрази в моите книги, се осъществява, разбира се, по съвсем различен начин. Може да се очаква това да бъде все пак правилно разбрано от всеки мислещ човек, способен да направи съответните логически изводи, защото как е възможно да се допусне, че тъй малобройните мъже на тази земя, натоварени да оказват духовна помощ в най-широкия смисъл на това понятие, заедно със своите чисто духовни, не живеещи в земно-животинско тяло Братя, биха се оказали достатъчни — спрямо броя на хората на земята, — за да се доближат лично в невидимо тяло до всеки един, който очаква помощта им и който наистина се нуждае от нея?! А и не би ли било направо ужасно да бъдем навсякъде наблюдавани от едно невидимо същество, особено ако си мислим — а и тъкмо защото си мислим, — че всеблагият помагач е близо до нас, дори когато е неканен? — За щастие обаче в действителност няма нищо, което да отговаря на упоритото убеждение на немалко хора, смятащи себе си за толкова значими, че изобщо не се съмняват в необходимостта техните дребни и обикновено тъй тривиални всекидневни грижи да бъдат известни в сферата на Духа до най-интимните си подробности и да станат обект на духовна помощ.
Помощта, оказвана от призваните да помагат измежду Светещите на Прасветлината, е насочена по всяко време само към неволите, потребността от закрила и нуждата от напътствие на земния човек, отнасящи се до Духовното в него. Когато духовната нагласа на даден човек отговаря на условията за такава помощ, те го намират безпогрешно, без да знаят каквото и да било за условията на земния му живот и без да имат ни най-малка представа за външния му облик и чертите му. Това абсолютно сигурно намиране се осъществява непрекъснато благодарение на един чисто духовен процес.
Още в тогавашното си писмо използвах за сравнение понятията „телефон“ и „радио“, но днес трябва да Ви помоля — колкото и да накуцва с двата крака това сравнение — да си представите едно командно табло с огромни размери, върху чиято плоскост в почти микроскопично умаление е проектирано неизмеримо голямо пространство. Представете си по-нататък, че всяка появила се на земята душа е представена по време на земния си живот в една мъничка точка от това табло с два платинени електрода, така че щом тази душа изпита истинска нужда от духовно напътствие или помощ, тутакси между двата електрода започва непрекъснато да прескача ярка искра, докато те не бъдат изключени. Погледнете сега — в този символичен образ — на Светещия на Прасветлината, комуто е възложено да помага или да напътствува, като на електротехник, който има пред себе си и пулт за управление с безброй лостове и който веднага узнава какъв ток трябва да подаде, тъй като цветът на искрите и пращенето, предизвикано от тяхното — сравнително бавно или все по-зачестяващо — редуване му показват съвсем точно какъв ток или каква комбинация от токове е нужна в дадения случай, за да се осигури помощ, закрила или духовно напътствие. Всичко останало става — ако се придържаме към същия символичен образ — напълно „автоматично“.