Във всички тези събития се проявява единствено обвързаният с животното земен човек и всички подбуди за действията му — включително лемурните камшични удари, идващи откъм невидимата част на физическия свят — се дължат на чисто земни фактори, без каквото и да е съдействие на духовни влияния и сили!
Вий казвате:
«Световната история е Страшний съд!»
Така да бъде!
Но съд,
на който сам човекът
присъдата си произнася!
Тук „всемогъществото“
се е отрекло от свойта мощ...
Тук има думата единствено животът бездуховен, животински, робски!
Участта на земното човечество още тук, през отредените му между люлката и гроба дни, може да се подобри само чрез пробуждането на голям брой отделни души в тяхната вечна същност. Ала достатъчно индивидуални души, осъзнали Вечното в себе си и съумели да изградят живота си по наистина достоен за вечния Човек начин, ще има винаги само в отделни групи от човечеството и единствено със своя пример те ще смогнат да изтръгнат постепенно и други такива групи от надмощието на животното. Част от земното човечество ще ражда някога деца, още в майчината си утроба отворени за вечния Дух, докато друга част — все така безнадеждно обвързана с животното, — ще създава не наистина „свръхчовеците“, които виждаше в своите видения авторът на „Заратустра“, а — свръхживотни, у които тъпотата, жестокостта и хищническата стръв на всеки звяр стига до саморазкъсване...
Това е всичко, което имам да Ви кажа днес, като се надявам, че в бъдеще няма вече да допуснете емоционалните Ви бълнувания наяве да Ви подвеждат да виждате „пръста Божий“ като двигател на външните събития в света!
Нека благословията на Светлината бъде винаги с Вас!
31.12 <<< Единадесето писмо
Напълно Ви вярвам, че не Ви е било много лесно да коригирате през последните месеци своя светоглед в духа на последното ми писмо до Вас. Искрено Ви влизам в положението, защото преди няколко десетки години, когато за пръв път прозрях как в действителност стоят нещата, и на мен не ми беше никак лесно да пожертвувам всичко онова, което бях чувал от най-ранна възраст и в което с такава готовност бях повярвал.
Толкова повече се радвам да чуя от Вас сега, след като сте се постарали да вникнете в последните ми разяснения, че се чувствувате „освободен от едно тежко и сковаващо бреме“, което преди не Ви е напускало „и в най-безоблачните часове“. Почти непоносима е наистина представата, че вечната Доброта и Любов управлява с неограничена власт този земен свят и въпреки това спокойно допуска всички страхотии, ужаси и безобразия, които стават ден след ден и нощ след нощ, след като би могла да ги предотврати толкова лесно чрез минимално използване на „ свръхестественото " си могъщество. Подобна представа сигурно се възприема като най-тежко душевно бреме, затова е напълно разбираемо човек да въздъхне като освободен, щом си даде сметка, че в нея няма нищо реално, тъй като тя е само следствие от погрешните понятия за Бога, които отчуждилият се от Бога земен човек си е изградил в своята неволя.
Бихте сбъркали обаче, ако решите да изтълкувате думите ми като подценяване на всички неща между люлката и гроба. За мен тези неща имат значение дори само затова, че могат да породят далеч надхвърлящи своето време — макар и не истински “вечни“ — последици. Но дори в присъщата им сфера от изключителна важност е как се отнасяме към тях, как ги възприемаме и как в крайна сметка се справяме с тях.
Голяма грешка би било също, ако от моите думи извлечете „поуката“, че няма изобщо никакво божествено и духовно въздействие върху нещата, обхванати във временните рамки на нашия земен живот. Всъщност подобни въздействия са не само „възможни“, но и стават всеки ден, и то много често. Те обаче са само свидетелство за чисто закономерната реакция на вечни, излъчени от Духа сили, която земният човек е в състояние да отприщи без каквото и да е съдействие, — просто като съобразява своето поведение с духовните закони. Голяма част от религиозните предписания — дори и някой „правила“ на суеверието — водят началото си от наблюдения върху резултатите, произтичащи от съблюдаването или нарушаването на тази духовна закономерност. Подобни предписания са намерили израз — чрез персонифицирани и драматизирани примери — и в редица религиозни учения на древността, а също, разбира се, в „Псалмите Давидови“. Онзи, който е удостоен с всякакви милости от Бога на тези текстове, винаги постъпва в съгласие с вечните закони и така придобива немалко блага и радости в земния си живот. А човекът, който е представен като незачитащ Бога: като „богохулник“ и „глупец“, става сляпа жертва на собственото си непознаване на важни, изведени от опит духовни закони. Когато попадаме на такива свидетелства от миналото на човечеството, не можем да не се удивим на житейската мъдрост, до която са се издигнали хората в една все още полуварварска за нашите представи епоха, и с право се питаме дали ние, днешните европейци, не сме no-диви варвари от всяко по-ранно поколение...