Ние знаем наистина безброй неща, които са били чужди на тези древни люде, но аз най-искрено се съмнявам, че носителите на народната мъдрост от ония далечни времена биха заменили своите извлечени от опита познания с нашето обвързано с времето школско знание. Достатъчно е да прочетем старозаветните псалми, абстрахирайки се от обикновената практика на използването им, превръщаща ги в опора на религиозната догматика, за да се убедим колко дълбоко са проникнали създателите им, криещи се зад името на древния цар, в тайните на духовните сили, които автоматично следват задействувалия ги импулс. При това трябва естествено да оставим настрана, като несъществени за основното съдържание, всички култови добавки и да не се подвеждаме от обстоятелството, че описаният начин на действие на духовните закони е представян като резултат от божествени афекти и пристрастия. Възможно е самите автори да са вярвали навремето в подобно обяснение, но по-вероятно е да са смятали, че то е необходимо, за да се избегне опасността незабуленото знание за посочените закономерности да хвърли накрая народа в един хаотичен атеизъм, тъй като човекът от онова време е можел да стигне до някаква представа за Бога единствено като се самопроектира в бляна за опиянен от могъществото си произвол.
Много неща са изгубили днес напълно собствения си, истински лик поради столетната им употреба в услуга на едно предварително постулирано вярване и само най-зоркото око е в състояние да различи първоначалните им черти, позволяващи да си съставим поне отчасти представа за онова, което е било някога изложено ясно и недвусмислено, с рязко очертани контури.
Ако думите ми Ви подтикнат да упражните очите си, за да се научите да разпознавате и правилно да тълкувате тези поизтрити и помръкнали следи в свидетелствата на древността, предстоят Ви немалко откривателски радости.
Нека с Вас винаги бъде благословията от вечната Прасветлина!
31.12 <<< Дванадесето писмо
За душевните сили
За мен не беше изненада да чуя, че след като сте прочели казаното от мен в главата „За смъртта“ и на други места за „душевните сили“, Вие също имате чувството колко „неизказано трудно“ трябва да е за нас „да обединим“ в себе си тези сили. Никой друг пасаж от моите книги не е предизвиквал с течение на времето толкова много въпроси и молби за разяснение.
Ала целият страх пред — без съмнение действително съществуващите — трудности на задачата за овладяване на душевните сили неизменно се оказва предизвикан от погрешната представа за естеството на тези сили. Такъв е случаят и с Вас.
Подтикван от многобройните запитвания, аз прегледах навремето още веднъж всичко, което трябваше да изложа на различни места относно необходимостта от обединяване на душевните сили, с максимално възможната самокритичност към употребените от мене изрази, но и при най-добра воля не можах да припиша на себе си вината за породената погрешна представа, — не можах да открия нито една дума, която да се налага да променя.
Бях наистина принуден да изтъкна в дадените от мен разяснения, че се изисква голяма доза самодисциплина, за да се пристъпи към обединението на душевните сили в собственото Аз, но макар да посочвам в добре известния Ви пасаж, че «по-лесно е да се преведе разярен слон, вързан с тънка конопена връв, през оживено тържище, отколкото да се обединят многото воли на душевните сили, образуващи „душата“ на даден човек, под едната воля на този човек», прибягвайки с готовност до един образ, често използван пред мен от някогашния ми душевен възпитател, тъй като очевидно му допадаше, — на същото място все пак подчертавам, че въпреки всичко такова „чудо“ може да стане и дори трябва да стане, ако дадена душа наистина иска да се подготви да приеме в себе си своя жив Бог.