Това е трудно, но не е невъзможно!
За всеки нормално чувствуващ, макар и доста слабо образован човек е възможно да превъзмогне трудностите на такова обединение на душевните сили в своята воля, — само че за мнозина високо и многостранно образовани люде е за жалост невъзможно да намерят в себе си безусловно необходимите за това обединение енергия и постоянство...
Недейте забравя, че аз не преподавам някаква „метода“ и че всичко написано от мен е всъщност сбор от трезви напътствени текстове, посочващи и разясняващи на душевно търсещия човек структурата на вечния духовен Живот. За тази цел се налагаше да говоря за всичко, което е било някога възможно — а следователно и по всяко време постижимо за земния човек в сферата на този духовно-субстанциален Живот. Но не всичко е възможно за всекиго! Всеки може обаче да провери с помощта на моите напътствени книги какво точно е възможно за него. Наистина тук играят роля и известни психофизични, вродени качества, но енергията и постоянството са основните фактори, определящи възможностите, отредени през земния живот на всеки, който търси Вечното в себе си. Както един човек може да стане преуспяващ търговец, макар по природа да не е бил особено предразположен към сметките, така може да стигне и до наистина всеобхватно преживяване в душата си на своята вечна същност, ако следва енергично и с постоянство водещия към тази цел път дори ако никакви вродени заложби не облекчават напредването му по него. Ще му се наложи наистина да преустрои в съответствие с преследваната цел целия си — вътрешен и външен — живот, като от най-голямо значение е как и къде ще търси своите радости, защото нищо не е в състояние да упражни такова силно обратно въздействие върху неговата душа, колкото характерът на нещата, заниманията и събитията, които му доставят радост. — А ето най-после и няколко думи във връзка със споменатата в началото на настоящото писмо погрешна представа за истинската природа на душевните сили.
С течение на времето забелязах странно еднообразие в тълкуването на тези думи. Непрекъснато се натъквах на разбирането, че душевните сили били нещо подобно на нашите земнотелесни „сетива“ и можело да бъдат така лесно и безпогрешно различавани, както различаваме зрението от слуха или обонянието. Това обаче няма нищо общо с фактическите дадености. Може наистина да се каже, че нашите качества — тоест видът на нашите усещания с помощта на сетивата и готовността за реагиране на тези сетива — се пораждат от душевните ни сили, но душевните сили не могат за жалост да бъдат така ясно разграничавани една от друга, както сетивата. Душевните сили биха могли да бъдат сравнени по-скоро с нервните енергии на земното тяло, дори с цялата нервна система, защото както всеки нерв има своя определена функция, макар тя да се проявява в съчетание с безброй други нерви и при най-разнообразни взаимодействия между тях, така и всяка една от душевните сили — въпреки че не можем да и дадем отделно наименование — има да изпълнява своята духовно определена функция и се намира в постоянно взаимодействие с всички останали душевни сили, образуващи в своята съвкупност душата, а при някои по-особени обстоятелства успява дори да въздействува далеч отвъд сферата на съответната душа.