Много добре си давах сметка, че подобна преработка на една публикувана вече книга е твърде неблагодарна задача, но това не биваше да ми попречи да сторя необходимото.
За своя радостна изненада обаче получих голям брой благодарствени писма, които показваха колко въодушевено и направо възторжено приветствуват новите редакции читателите на тези книги. Тъй като имах ясна представа какви трудности би срещнал човек, докато свикне с един доста странен за него в началото начин на писане, изобщо не се надявах на подобно одобрение. С Вашата малко елегична тъга по някои текстове, преработени сега в нова форма от мен, Вие се оказвате доста изолиран, тъй като единственото писмо с подобно становище получих от един приятел, за когото немският език не е майчин и на когото сигурно не съм помогнал много с новите преработки, понеже в тях той е попаднал неизбежно на думи, които първоначално са му попречили да схване правилно смисъла на някои неща, изразени преди това с други думи.
Надявам се все пак, че занапред ще се придържате само към новите преработки на въпросните книги и все повече ще се убеждавате колко наложително е било да се заема с тях. Сигурно ще разберете, че появата им не се дължи нито на естетически прищевки, нито единствено на нуждата от преиздаване. Напътствени книги, подобни на написаните от мен, не се подлагат на преработка, ако отговорността пред читателите не налага безусловно изготвянето на нова редакция! Вярно е, че по-доброто е винаги враг на доброто. Но това не бива да ни кара заради доброто да се отказваме от по-доброто.
Небето да Ви благослови!
31.15 <<< Четиринадесето писмо
За политеизма и култа към светците
С изказаната от Вас мисъл, че може би някои представи, присъщи на древните по-литеистични религии, както и култовете към светци, срещани в азиатските религиозни форми, а по-късно и във византийското и римокатолическото християнство, „получават безспорно оправдание“ чрез съществуването на Светещите на Прасветлината, Вие несъмнено сте по следите на истината.
Но за да не бъде превратно изтълкувано това мое съгласие, трябва веднага да подчертая в какво голямо заблуждение бихте изпаднали, ако решите, че всички обекти на преклонение, познати от древните религии и от различните култове към светци, взети във вида, който са им придали легендата и благоговението и в който си ги представя набожното въображение, водят неизменно началото си от определени членове на духовно съществуващата общност от Светещите на Прасветлината, — или че канонизациите на Римокатолическата църква може в по-ранно време да са ставали въз основа на тайни знания за подобни връзки и зависимости.
Някои от тези образи са мислени наистина като женски, докато Светещият на Прасветлината може да се въплъти само в мъжко земно тяло, но това не противоречи на Вашето предположение, тъй като въпреки ясно изразената мъжественост на своето тленно земно тяло, служещу му само за краткия период на тукашния живот, всеки Светещ е неразривно съединен в Духа и с „Вечно Женственото“, ето защо образът му може да бъде изява както на духовно Мъжкото, така и на духовно Женското начало.
Наистина в представното богатство на древните политеистични религии, както и там, където са разпространени различните култове към светци, има образи, които с основание могат да бъдат свързани — дори когато носят йератическото отличие на канонизацията — с един или друг Светещ на Прасветлината. Но дори най-убедителните доказателства за подобен „произход“ не биха ни приближили ни най-малко до прозрението, към което ни насочва Вашето предположение, а именно: — че на всеки зов към който и да е образ, роден от легендата и от потребността за преклоненине, все едно дали е представен като небесно същество, или като някогашен земен човек, винаги откликва единствената в този случай реалност — помагащата духовна сила и благословията на Светещите на Прасветлината.