С какво име вярващият се обръща към призовавания на помощ образ и как търсещият помощ си обяснява способността му да помага, си остава съвършено без значение за действително извършващия се процес. Този процес впрочем се различава твърде малко от акта на оказване на помощ, който пробужда Вечното в душевно търсещите и напътствува техните души и който преди известно време Ви представих образно като осеяно с електроди табло, и това различие се обуславя единствено от възприемателната способност и представния свят на зовящия за помощ човек.
Не бива обаче да забравяме, че при даденото душевно състояние и степен на възприемчивост на търсещите за мнозина от тях — ако не и за всички — възможността да си представят обекта на преклонение с максимално конкретни черти означава възможност за интензивно задълбочаване на отправения от тях призив. И когато например за великия светец от Падуа, „обявен за свят“ от народа дълго преди тази посмъртна почит да му бъде оказана и от папата, се казва:
« Всичките ви нужди утолява чудотворецът Антоний.
Мрачни заблуждения, беда, проказа — пред него е безсилен и самият ад! Морската стихия укротява, изгубени съкровища възвръща!
Оковите премахва в миг, болката човешка също!
Утешава всеки призовал го, стар и млад дарява с облекчение»,
— то тези редове са типичен пример колко стимулиращо и укрепващо върху упованието на призоваващия действува представата за една конкретна земна личност, всеобщо позната на съответния кръг от почитатели. (Сигурно Ви е известно, че падуанският светец е бил могъщ, завладяващ проповедник — португалски монах, който след дълги про-поведнически странствувания починал в Падуа, но няма нищо общо с живелия много по-рано Антоний Отшелник, с когото Вилхелм Буш, без да познава много добре житията на светците, го е сбъркал в своята сатира.)
Важното за търсещия помощ е в отговор на своя зов да почувствува „утеха“ и „облекчение“, така че ако без една осезателна, приета като исторически достоверна опора на въображението си той не е в състояние да намери необходимата сила, която да му помогне да бъде „чут“ от истинския помагач, по-добре ще е да не му се отказва използването на това помощно средство.
Много сходен е случаят с вариращите по място и време разновидности на един и същ култов образ. Аполон, Афродита, Артемида и редица други, така пластично изобразявани „Божества“ на античния свят са били почитани на различните места в не по-малко разнообразни вариации, както в наше време горещо упование у вярващите буди представяният всеки път в различен аспект на безбройните поклоннически места образ на „Богородица“. Дълбоко се заблуждават някои хора, имащи високо мнение за себе си, но способни само на външна и повърхностна преценка, когато се мислят в правото си да обявят за смешно и глупаво това, че хората с различни прошения ходят и на различни места на поклонение на Мадоната. Тук не става въпрос за „идолопоклонническо“, недодялано размножаване на обичания и вдъхващ безрезервна вяра култов образ, — произлязъл някога от възвишения култ към „Hagia sophia ", към „Божествената премъдрост“, като олицетворение на „Вечно Женственото“ и отъждествен по-късно с майката на Иисус, — а за едно психологически силно диференцирано възприемане на свързани с мястото, образа и преданията въздействия върху постижимата във всеки отделен случай максимална интензивност на отправения призив! —
От тази именно интензивност зависи преди всичко дали зовът ще бъде „чут“ във вечния субстанциален Дух от онези, чиято задача е да насочват силите на духовната помощ и да отговарят на призивите на един благочестив будист от „Голямата колесница“ към някой от обожаваните от него образи — стига тези призиви да стигат с достатъчен резонанс до тях, — като му оказват същата помощ в съответствуващата на духовните закони степен, с каквато отговарят и на всеки зов, стигнал до тях от други области на религиозните представи.