Настоятелно Ви моля да се постараете да усвоите в пълна мяра днешните ми разяснения. Със собствени сили ще откриете по-късно още много други неща...
Бъдете благословен от вечната Светлина!
31.15 <<< Петнадесето писмо
Не за първи път ми пишат как възвестеното от мен учение само по себе си прави изведнъж ясни и разбираеми много неща, повдигали дотогава твърде трудни въпроси, или — за да използвам Вашите думи — как „всичко придобива ново лице“.
И нищо чудно, защото аз не разказвам нещо, измислено от мен за собствено удоволствие или открито след тежък размисъл, а свидетелствувам за реално съществуващата структура на Живота във вечния Дух, понеже тя ми е позната от собственото ми светло преживяване, — по-позната от всичко, което съм имал възможност да узная извън нея. Но тъй като всеки живот води началото си от вечния, субстанциален Дух, а и мозъчното съзнание на земния човек — въпреки потискащия го мрак на животинската природа — е непрекъснато подложено на въздействия от сферата на вечния субстанциален Дух, независимо дали си дава сметка за това, или усетът му към тях е твърде притъпен, то самото посочване на структурата на вечния духовен Живот може да доведе до едно първо пробуждане, след което човек естествено започва да гледа на света с по-други очи.
Дали въпросният търсещ ще придобие по този начин всичко, към което душата му се е стремила, или само ще получи подтик да се домогне до показаните от мен по-високи степени на будност, това ще реши единствено самият той, — но земните предпоставки за вземането на подобно решение невинаги зависят от него.
У някои има може би достатъчно добра воля да стават все по-будни и по-будни душевно, но не им достига силата да отстранят от пътя си всички земни препятствия, правещи невъзможно по-ясното им пробуждане. Други пък притежават необходимата сила, но съзнават, че не бива да мислят за отстраняване на съществуващите пречки, защото с това биха накърнили един поет вече дълг. Ала задачата на земния човек не е да пренебрегва и занемарява всичко, което би могъл да осъществи и доведе до едно поне относително съвършенство на земята, — а пожелае ли да постъпи така, той съвсем сигурно би се лишил от плода на своите усилия, — затова търсещият може да върви напред само като се съобразява с онова, което му предоставят обстоятелствата в неговия земен живот. Напротив, всеки стремеж да се надхвърлят границите, очертани от външните обстоятелства, е посягане в празно пространство и може да постави в най-голяма опасност дори онова, което е напълно постижимо и би могло да умножи духовното богатство на търсещия.
Нещата не са много по-различни, отколкото в земното всекидневие: — който иска прекалено много, нищо не постига! Не можем да се заемем със задачи от алгебрата и интегралното смятане, преди да сме усвоили таблицата за умножение.
А и търсещите си създават твърде фантастични представи за онова, което смятат за постижимо в сферата на Духовното, и никакви напътствия не са в състояние да им попречат да се стремят — вместо към осъзнаване на духовния Живот — към най-невероятни усещания и към разширяване на свързаните със земнотелесната природа преживявания, обречени един ден на сигурен край, колкото и богато да е съдържанието им. Екзалтираното пресилване на ценни сами по себе си усещания, които не само обогатяват значително душата, но са по начало здравословни и за тялото, и довеждането им до най-опасна нервна възбуда, за повечето хора е вече равносилно на „духовно преживяване“. Мнозина смятат за необходимо, а следователно и за крайно желателно, да се стремят все повече да „одухотворяват“ плътта си, а това неизбежно ги води от една самоизмама към друга. До изискваното от духовните закони въплъщаване на Духа стигат премалцина: — само онези, които жадуват не за остри и разтърсващи усещания, а за нещо действително.