Човекът на разума
не може да проумее на земята:
че всяко вечно преживяване
само на себе си е съдържание, —
че преживяващият във Вечността
не преживява нещо „друго“,
което — подобно на преживяването земно —
чрез самото преживяване му става близко.
Във Вечното земният начин на живот си остава празна суета...
Едва разкриващото собствената същност преживяване
отключва сътвореното от Вечността „пространство“!
*
Когато Павел, майсторът на шатри от Tape — този най-могъщ представител на ранните малоазийци, които чрез учението на Иисус успели да стигнат до самите себе си и до собствен духовен опит, разбираем за днешните хора само с плахо, създаващо най-голяма дистанция благоговение — дръзнал да каже: «Око не е виждало, ухо не е чувало това, що Бог е приготвил за ония, които го обичат!», с тези думи той дал възможно най-ясното описание на всяко реално духовно преживяване. Но на словата на този мъдрец било дадено съвсем превратно и глупаво тълкувание, според което за боголюбивия избраник бил отреден истински пир на сетивата, далеч надхвърлящ всяко земно преживяване от подобен род. — Обаче: —
В едно са слети познание и познаваемо
за опознаващия в Светлината,
а туй, което в земното изглежда разделено,
не е отдалечено вече
във време и пространство,
защото всяко нещо във Вечността
е едновременно
и на едно и също място...
Нито един език не може да опише мистерията скрита на тези неща, защото думите са бледи да разкрият Живота, преживян сред Светлината!
*
Едва ли е нужно да Ви казвам, че най-горещото ми желание като земен човек е да Ви намеря още по време на земния Ви живот същевременно и в този светъл Живот на вечния Дух. Моята помощ и благословия ще Ви съпровождат винаги във Вашето стремление!
31.16 <<< Шестнадесето писмо
За постепенността на истинското пробуждане
Не предполагах, че споменаването в последното ми писмо на апостол Павел — който, както вече знаете от моята книга „Тайната“, е бил духовно предопределен да бъде приет като ученик на Светещите на Прасветлината и накрая е стигнал до истинското учение на Иисус — ще Ви даде повод да се замислите върху настъпилото у него, уж без каквато и да е предварителна подготовка, „обръщане в правата вяра“, тъй като бях убеден, че в посочената книга съм описал достатъчно ясно защо на разказа за случилото се по пътя за Дамаск трябва да гледаме само като на символ за един далеч не толкова зрелищен процес, ако искаме да проникнем до криещата се в него истина.
Налага се да Ви препратя към казаното там, за да не го преписвам отново сега. Но за да избягна всяко недоразумение във връзка с дадените там обяснения, нека съвсем недвусмислено заявя, че уж тъй ненадейното преображение на един фанатичен враг на Иисусовото учение в неговия най-силен тълкувател е било всъщност непрекъснато и постепенно пробуждане в резултат на дълга борба, вдъхновявана от най-дълбок копнеж по истината и водена с едва ли не свръхчовешка сила. То закономерно го е довело до твърдата решимост да изкупи предишните си провинения, извършени наистина с убеждението, че е постъпвал правилно.
Ако някой Ви заразправя за внезапно настъпили пробуждания или ако се натъкнете на подобни съобщения от миналото, винаги е добре да проявите предпазливост и да се запитате дали наистина става въпрос за преживяване на духовната Действителност, а не за нещо твърде земно, какъвто е всъщност случаят с клетия, тъй многостранно ерудиран Сведенборг, който обичал да си хапва хубавичко и обилно, докато веднъж, както се хранел, пред него — по собствения му разказ — се появил един седнал на земята човек и му викнал: „Стига си ял!“, а след това изчезнал „яко дим“, но „пробудил“ за жалост латентно заложеното у Сведенборг „медиумистично" предразположение, което му помогнало да стигне до своите толкова странни и примесени с витиевати научни отломъци „небесни“ прозрения и да се отдаде на въображаемо, но твърде интензивно „общение с духовете“.
Действителните пробуждания на съзнанието във вечния субстанциален Дух не настъпват никога със стряскаща внезапност, а винаги като постепенно усилване на степента на будност. Всяка нова степен е необходимо следствие от предходната. Ако Ви се случи някога — поради силна преумора или претоварване на нервната система — да бъдете сполетян от преживяване, което сте склонен да изтълкувате като „внезапно пробуждане“, идете веднага... на лекар, и то най-добре при такъв, който разбира нещо от проблемите на мозъка, без да робува на една или друга научна школа!