Най-сигурната защита срещу подобна мозъчна превъзбуда — а тя съвсем не е безопасна и може да доведе до тежко раздвояване на съзнанието — е спокойното отхвърляне на всяко нетърпение при стремежа Ви да развиете способността си за духовни преживявания. Живеете ли съобразно с дадените в моите книги общи указания, като се придържате същевременно и към онова, което преценявате като написано „специално“ за Вас, постепенното Ви пробуждане ще бъде направлявано от централно място и ще се осъществи по най-добрия за Вас начин.
Продължавайте съвсем спокойно по пътя, който поехте по един толкова отраден начин! Вие крачите по добре трасирана и сигурно водеща до целта пътека, а от моите книги познавате добре пътепоказателите, които сам трябва да следите. Предоставете обаче изцяло на вътрешното си духовно водачество, за чийто начин на действие сте вече достатъчно добре осведомен, какво може още сега да Ви бъде показано при целенасоченото Ви движение напред и какво сте в правото си да очаквате едва по-късно. И не забравяйте, че по следвания от Вас път става въпрос не за придобиване на някакви нови знания, а — за едно реално развитие, което в много неща от всекидневния живот наистина води до постепенна и все по-осезаема промяна, но тъкмо по този начин ще Ви преобрази малко по малко така, че накрая ще станете способен да преживеете напълно съзнателно в себе си своята вечна същност.
Нека помощта свише бъде винаги с Вас!
31.17 <<< Седемнадесето писмо
За мистиците и Бьоме
Якоб Бьоме не е бил само „Гьорлицкият кундурджия“, както обичат да го наричат някои хора с, меко казано, съмнителен вкус. Той не е бил и просто „обущар, пък и поет“. Всички тези плоски подхвърляния за неговия занаят, с който си е изкарвал насъщния и който не е изисквал наистина кой знае каква ученост, са абсолютно недопустими. Казаното от мен за Якоб Бьоме в малкия сборник от отделни самостоятелни трактати, издаден под заглавието „Пътепоказатели“, има за цел — както правилно сте разбрали — да посочи, че Бьоме е бил духовно призван да бъде приет като ученик на Светещите на Прасветлината. За самия него това обстоятелство е било нещо до такава степен свято, че той го забулил в облак от тайнственост. За Бьоме е писано много, но никой не е съумял да оцени правилно тази духовна връзка. А и Якоб Бьоме описва своите духовни преживявания и прозрения в такава барокова и своенравна форма, объркана допълнително от неправилната употреба на заучени от образованите му приятели латински и латинизирани изрази, че читателят трябва да има вече достатъчно точна представа за този вид преживяване, за да разбере какво всъщност е искал да каже авторът във всеки отделен случай.
Другояче стоят нещата с немските мистици, като анонимния Франкфуртски рицар от Тевтонския орден, написал „Theologia deutsch“, а също и Таулер, Зойзе, Майстер Екхарт.
Това са били високо образовани мъже, стигнали по трудни философски пътища до своите познания, които едва успели да опазят от църковната анатема.
Напълно различен е случаят с учения поет Йохан Шефлер (Ангелус Силезиус) — протестант, намерил накрая убежище в католицизма, пресъздавайки католическите догми в поетични символи.
Като съвсем особено явление възприемам „набожния“ в най-дълбокия смисъл на тази дума каноник Тома Кемпийски, написал изпълнените с толкова умиротворителна доброта четири книги от „Подражание на Христа“, напълно католически впрочем по своя замисъл.
Ала нито един от тези мъже не се е намирал в съзнателна връзка със Светещите на Прасветлината, макар при всички да се срещат отделни пасажи, които могат да ни наведат на предположението, че в кръга на средновековните немски мистици поне са се догаждали за скритото съществувание на Светещите на Прасветлината.
Но че тези хора са получавали, без да знаят това, немалко духовна помощ и напътствие от предугаждания може би източник, следва бездруго от обясненията, които Ви дадох навремето за естеството на духовната помощ, а може ясно да се види и от проповедите и писанията на Таулер, Зойзе и Майстер Екхарт, стига от някои техни изповеди и поучения да бъдат внимателно снети тъй зле прилягащите им често пъти църковни одеяния, наметнати с цел да предпазят тези мъже от кладата. На много места у Тома Кемпийски и Ангелус Силезиус, който следва да се разглежда преди всичко като мистично чувствуващ поет, също се долавя духовното влияние на Светещите на Прасветлината.